Епохата, която следва всяка огромна катастрофа, неизбежно носи разочарование и разбити илюзии. Следреволюционна Русия, според Дмитрий Биков, особено през 1920-те години, не прави изключение. Първото десетилетие между двете световни войни не произвежда нови жанрове или герои, а просто жъне успехите на Сребърния век на руската поезия и авангарда в изкуството. След строгостта на "военния комунизъм" новата икономическа политика (НЕП) обещава облекчаване на икономическите трудности, а с това - и по-стремглаво потапяне в разврата.
"Революцията в брака и сексуалните отношения се случва заедно с тази на пролетариата", спомня си думите на Владимир Ленин известната немска социалистка Клара Цеткин. Но тъжната истина е, че сексуалната революция се случва вместо, а не заедно с пролетарската.
Бракът в СССР: Основа на обществото или задоволяване на нагони?
По време на революционния период семейните отношения "възникват като страничен продукт, за да задоволят чисто биологична потребност", пише революционерът и дипломат Александра Колонтай. И двете страни искат да се погрижат за това възможно най-бързо, за да не попречи то на основната дейност на "работещите за революция."
НЕП също не успява да възстанови традиционното семейство. Напротив, Биков пише, че "сексуалните потребности сe задоволяват без свян".
Съветският елит обаче се оказва доста по-пуритански настроен. Комисарят по въпросите на образованието Анатолий Луначарски пише, че "... в нашето общество единствената правилна форма на семейството е въз основа на традиционната двойка", а Троцки твърди, че партията трябва да бъде пазител на моралната чистота.
До къде води свободната любов?
Идеите за свободна любов се превръщат в символ на епохата. Сексуалният апетит се приравнява с глада, който хората задоволяват без никакви угризения на съвестта или морални граници. Любовта изхвърля романтичния си воал, скромността и ритуалите по ухажване.
Според Алексей Толстой и неговия разказ "Пепелянка" (1928) главната особеност на тези времена е възможността за удовлетворяване на основните нужди. Помощник-управителят на предприятието, където работи главната героиня, я дръпва настрана и ѝ казва, че: "сексуалното желание е реален факт и естествена нужда". Той ѝ предлага да прескочат романтиката и я прегръща силно. Тя обаче се съпротивлява.
На практика свободната любов се превръща в поредица от скандали и разочарования. Мъжете не са подготвени за факта, че самите жени ще започнат да избират партньорите си, а жените от своя страна са обидени поради липса на ухажване.
Семеен архив на Лара Симонова/russiainphoto.ru
И все пак експериментите с традиционната концепция за семейството продължават. Като такива, теоретиците на символизма Дмитрий Мережковски и Зинаида Гипиус започват неприкрити интимни отношения с литературния критик и редактор Дмитрий Филосов. Поетът Владимир Маяковски прави същото с музата си Лиля Брик и съпруга ѝ Осип.
Злонамереност и скука
Ранното насищане води до скука, самота и действия, застрашаващи собствения живот, твърди Дмитрий Биков. След като всичко е опитано от най-ранна възраст, смъртта се възприема като единственото силно усещане, което може да бъде изпитано.
Разказът "Случай с труп" на Глеб Алексеев е написан под формата на дневник, воден от момиче на име Шура Голубева, което се самоубива заради несподелена любов. Но историята не е за любов и смърт, а за скука и културна пустота. Шура се самоубива не защото е влюбена, а защото си няма друга работа.
"В този смисъл следреволюционният руски живот се оказва значително по-лош от предреволюционния, чието място заема", пише Биков. Студентите от началото на века имат големи надежди и революционни стремежи, но "червените" възпитаници на 1920-те и заводските работници могат само да се застрелят. "Те вече са опитвали всичко останало, а и все още има достатъчно оръжия, които да бъдат използвани", допълва Биков.
В разказа си "Наводнението"(1929) Евгений Замятин говори за пълната загуба на индивида. Заедно с еротичното безумие и самоубийствената епидемия един от отличителните белези на края на НЕП е и зачестилата престъпност. Героинята София, която наближава 40-те си години, убива съседката си Ганка просто защото е млада, красива и просперираща. Нейният живот е свършил, така че и този на съседката ѝ трябва да приключи.
Биков вярва, че две фрази на Замятин капсулират атмосферата на епохата: "През цялата нощ откъм бреговата ивица вятърът олюляваше прозореца - стъклото потрепери и водата в Нева набъбна. И през цялото време кръвта ми се надигаше, сякаш свързана с Нева чрез подземни вени".