На 9 ноември 1975 г. Русия е сполетяна от извънредно събитие, което не се е случвало от 50 години – опит за революция. Капитанът от трети ранг Валерий Саблин отвлича фрегата за борба с подводници от Балтийския флот и обявява, че съветското ръководство вече не следва доктрината на Владимир Ленин и страната отчаяно се нуждае от радикална промяна.
Бунтовническият военен кораб напуска пристанището в Рига и тръгва към Ленинград, откъдето Саблин планира да стартира революция, която да разтърси цялата огромна страна.
Защо го прави?
Валерий Саблин, военноморски офицер трето поколение, е старателен студент в Ленинградското висше военноморско училище. Учителите често го хвалят, а съучениците му го уважават и твърдят, че той има остро чувство за справедливост.
Кариерата на военен офицер, който сляпо следва заповеди обаче, не е по вкуса на Саблин. Той иска да разбере и анализира политическите процеси в родината си. А много от нещата го карат да се чувства дълбоко неудовлетворен. Саблин осъзнава, че страната се нуждае от радикална трансформация.
Офицер Николай Черкашин, който е колега на Саблин, си спомня: "Той винаги е мислел глобално... Опитваше се да разбере в дълбочина социалните явление. Беше роден политик".
Валерий Саблин не се бои открито да изразява мнението си. През 1962 г., когато е само на 23 години, той пише писмо до Никита Хрушчов с молба "да отърве Комунистическата партия от подмазвачите и корумпираните елементи". На карта е заложена цялата му кариера, но му се разминава само с порицание.
Този скандал обаче не му пречи да бъде приет в Ленинградската военнополитическа академия. Вместо да командва военен кораб, Валерий Саблин избира да стане политически офицер, отговорен за политическото обучение на служещите.
През 1973 г. капитан Валерий Саблин е назначен за политически офицер на най-новата фрегата за борба с подводници от клас "Буревестник" "Сторожевой" – най-добрият кораб в Съветския балтийски флот. Саблин решава, че корабът ще е идеалната платформа, от която да сподели идеите си със страната.
Ленинистка революция
Снимка архив
През двете години служба на "Сторожевой" Валерий Саблин говори с екипажа и споделя с тях мислите си в търсене на съюзници. През ноември 1975 г., когато СССР отбелязва 58-годишнината от Революцията, Саблин решава, че моментът му е настъпил.
На 8 ноември Саблин изолира и заключва капитана на кораба, събира офицерите и изнася реч. Казва, че съветското ръководство вече не следва идеите на Ленин, и че страната е потънала в корупция и некомпетентност.
"Велика Русия трябва да е водещата държава в света, а не една гладна държава, водена от Брежнев", казва той, като допълва, че родината му се нуждае от нова революция.
Офицерите, които отказват да се присъединят към Саблин, са арестувани и поставени под ключ. Сред тях е и капитанът. След това Саблин изнася същата реч пред моряците.
"Дойде време да се въздаде правосъдие. Нашият акт е само малък импулс, който ще доведе до огромен плисък", казва той. (Владимир Шигин. "Бунтовникът "Стражевой". Последният парад на капитан Саблин. 2013 г.)
Морякът Александър Шейн, който се превръща в основен помощник на Саблин, по-късно признава: "Речта му ни вдъхнови много силно. Всичко, което бяхме обсъждали тайно помежду си, изведнъж бе официално изречено на глас. У всеки от нас се надигна чувството за достойнство".
Много скоро командването на съветския ВМФ е информирано за исканията на Саблин: гарантирана неприкосновеност на фрегатата и екипажа, ежедневна възможност той да изразява мненията си по телевизията и радиото и шанс да кореспондира и да провежда лични срещи с хората.
Корабът напуска Рига и се отправя към Ленинград, за да пусне котва до символа на руската Революция – бойния кораб "Аврора".
Когато Леонид Брежнев разбира какво се е случило, той издава заповед фрегатата да бъде унищожена. Ако Саблин успее да вкара кораба си в шведските териториални води, в ръцете на западните държави може да попадне свръхсекретно оборудване и оръжие. Съветското ръководство не би могло да позволи това.
Краят на съветския Дон Кихот
Снимка архив
Девет кораба от Балтийския флот тръгват да пресекат пътя на фрегатата на Саблин. Скоро над нея се появява и ескадрила от бомбардировачи Як-28. Ситуацията е решена с един удар.
След като бомбата пада върху палубата, екипажът моментално осъзнава, че ще бъде убит. Моряците арестуват Саблин и освобождават капитана и останалите заложници. Информират командването на ВМФ, че корабът вече е под техен контрол.
Александър Шейн е осъден на осем години затвор. Докато Валерий Саблин чака присъдата си, той рисува една и съща скица: Дон Кихот, който се бори с вятърни мелници.
На 3 август 1976 г. Валери Саблин е обвинен, че предал нацията, и е екзекутиран. През 1994 г. обвинението е заменено с военни престъпления, но властите отказват да го рехабилитират посмъртно.
Официално пътешествието на Саблин е обявено за опит той да избяга в Швеция. Том Кланси е силно вдъхновен от тази история, която по-късно се превръща в основа за романа му "На лов за Червения октомври".