В средата на XIX в. медицината е мръсна и кървава работа, особено по време на война. Хирурзите не са запознати с антисептиците или общата анестезия. Най-популярният метод за лечение на рани тогава е ампутацията – не само в Русия, но и навсякъде по света. По това време повече войници умират от болести, отколкото на бойното поле.
По време на Кримската война от 1853-1856 г. професор Николай Пирогов, който работи по методите на прогресивната хирургия в Санкт Петербург, променя ситуацията към по-добро. Той извършва етерна анестезия в бойни условия, която редуцира болките от раните на войниците, организира подходяща система за евакуация и ефективно се бори с разпространението на инфекциите. Русия губи войната, но медицината излиза от нея с голяма победа, благодарение на Пирогов.
В цивилния си живот той е също толкова успешен. Представя използването на пластири за закрепване на счупени кости, създава един от най-подробните анатомични атласи за времето си и дори веднъж лекува раните на италианския революционер Джузепе Гарибалди. Руският хирург №1 има много студенти, много от които стават велики лечители – включително и някои от нашия списък.
"Медицината едва ли е наука... не знаем нищо за произхода на болестите, не знаем точно дали дадено лечение помага или не", пише в дневника си младият и объркан студент по медицина Иван Сеченов през 1850 година. И той е прав – през XIX в. лекарите знаят как да лекуват болести, но не и какво ги причинява. След като става учен, Сеченов променя нещата.
Той учи в Германия, провежда дългогодишни експерименти и става първият руски специалист по физиология, давайки на дисциплината сериозна научна основа, която ѝ липсва. Основният му труд "Мозъчните рефлекси" си остава крайъгълен камък в неврологията и изследването на рефлексите. Тогава консервативните чиновници обвиняват Сеченов че подкопава понятието за дадената ни от Бога човешка душа, но времето доказва правотата му; днес писаното от него не подлежи на спорове.
Ученикът на Пирогов – Николай Склифосовски, участва в четири европейски войни между 1866 и 1878 г., винаги като хирург, спасяващ животи. В Русия той става първият хирург, който прилага методите на антисептиката и асептиката в операции.
Отначало той им се смее. Един от колегите му, скептичен към изследванията на инфекциите, се шегува: "Склифосовски е толкова голям (той е доста висок), а се страхува от малки бактерии, които дори не могат да бъдат видени с "голо" око". Очевидно този медик е грешал, а Склифосовски се доказва като звезда. Днес най-голямата болница по травматологии и спешна медицина в Москва е кръстена на него.
Склифосовски също така защитава правата на жените в медицината. По време на Руско-турската война пт 1877-1888 г. той оглавява първия женски хирургичен екип в Русия, макар много от колегите му да са шокирани. "Ние сме толкова благодарни, че ни позволихте да практикуваме", пише му по-късно една от жените.
Сергей Боткин е руският д-р Хаус на XIX в. – гений, диагностик, задълбаващ повече от всеки друг в корените на болестите. "Нямаше здрави хора за Боткин и всеки човек, който видеше, преди всичко го заинтересоваше като пациент... Диагностиката му беше страст", пише Сеченов за съвременика си.
Боткин прилага прогресивен метод за събиране на медицинска история от пациентите: първо внимателно ги изследва физически, след което ги разпитва за оплакванията им. Той оглавява Медико-хирургическата академия в Санкт Петербург, като се грижи както за здравето на царското семейство, така и за обикновени граждани.
От научна гледна точка той създава теорията, че организмът работи като независима система с различни органи, взаимодействащи си в тялото. Преди това лекарите лекуват отделно различните заболявания, като обръщат малко внимание на цялостната работа на организма. Така Боткин установява модерната теория за клиничната медицина.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си