Строгите години, следващи Революцията от 1917 г. и Гражданската война (1917-1922) връщат здравната система на Русия почти до нивата от средновековието. Новоформираната съветска държава страда от опустошителни епидемии от холера, тиф и вируси, липсват също квалифициран персонал, болници и медикаменти.
През първите години от съветската власт смъртността се утроява, а раждаемостта пада наполовина. Има остра нужда от централизирана система за медицинска помощ.
Съветската държава въвежда унифицирана система за медицинска помощ за цялата страна – от Москва и Ленинград – до най-отдалечените села. Всички граждани са настанявани в медицински заведения по местата, на които живеят.
Първата забележима промяна е появата на станции за спешна медицинска помощ. След тях пациентите получават възможност да посещават поликлиники в своите квартали. При необходимост, помощ им се оказва в областните или градските болници. В особено тежките случаи се изпращат в специализирани лечебни заведения. Създадена е подобна система и за децата.
Освен това се създава и система от ведомствени болници. Всяка от тях осигурява медицинска помощ за своята отделна група работници: полицаи, ЖП работници, митничари, миньори и пр.
Правото на безплатна медицинска помощ е утвърдено от Съветската конституция от 1936 г. като едно от основните права на съветския народ, заедно с правото на образование, на труд и др.
В Съветския съюз огромно внимание се обръща не само на медицинското лечение, но и на превенцията. Изградена е широка система от диспансери, специализирани предимно във венерическите болести, алкохолизма и туберкулозата. Тези съоръжения не само лекуват пациентите, но и там те се наблюдават в своето ежедневие, за да се предотвратят заплахи за здравето на околните.
Друга широко разпространена превантивна мярка е ваксинацията – задължителна за всички: от деца до възрастни. Нещо обичайно е да се отказва работа на гражданите, които нямат всички задължителни ваксини.
Съветската система за медицински грижи донася своите плодове на Великата Отечествена война (1941-1945). Медиците успяват да спасят 72% от ранените и 90% от болните войници на бойното поле – над 17 мнл. души.
Системата включва не само болници и поликлиники, но и широка гама от санаториуми и курорти. Санаториумите са неразделна част от медицинското лечение, докато курортите също играят значителна рехабилитационна роля.
Въпреки факта, че медицинската помощ е безплатна, някои услуги (към края на СССР) изискват плащане. Освен това е традиция неофициално да се търсят лекари с различни видове подкупи – от кутии с шоколадови бонбони, до бутилки коняк.
След падането на Съветския съюз системата за държавна медицинска помощ остава почти изцяло безплатна и в днешна Русия. Въпреки това от качеството има какво да се желае. Болниците са изправени пред конкуренция от частни клиники, които често предлагат на клиентите по-квалифицирана медицинска помощ.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си