Като най-легендарния руски военен кораб, "Аврора" се свързва предимно с Революцията от 1917 година. Смята се, че неговият изстрел е сигнал за войниците и моряците на Революцията да започнат нападение срещу Зимния дворец, където е седалището на временното правителство. Така започва една нова ера в руската история. Преди това бурно събитие "Аврора" обаче преминава през много трудности.
Работата по крайцера започва през 1897 г. и приключва шест години по-късно. По лично нареждане на Николай II военният кораб е кръстен на римската богиня на зората.
Първият голям конфликт, в който участва корабът, е Руско-японската война. През октомври 1904 г., като част от Втора тихоокеанска ескадрила, "Аврора" влиза Балтийско море и започва дълго пътуване до Далечния изток, за да се бие с японците.
По пътя си ескадрилата едва не започва война с Британската империя. В една мъглива нощ руски моряци потапят английски риболовни траулери, мислейки ги за японски торпедни лодки.
Инцидентът е решен мирно, но "Аврора" не излиза от него невредима. Подобно на английските рибари, руският крайцер също е сгрешен в тъмнината за вражески военен кораб и е повреден от приятелски огън. Освен това православният свещеник на борда е тежко ранен и почива скоро след това.
През по-голямата част от времето "Аврора" е късметлийски кораб, особено когато се включва в действията срещу японския флот в катастрофалната битка при Цушима, но по чудо оцелява. С 18 удара от врага корабът все пак успява да намери убежище в неутралното пристанище на Манила.
През 1910 г. "Аврора" посещава италианския град Месина, за да получи медал за руските моряци, които участват в спасителните операции след земетресението през 1908 година. През нощта обаче в града е открит огън, а екипажът на "Аврора" е първият, който се притичва на помощ. За тази постъпка те получават и няколко хиляди портокала и лимона.
По време на Първата световна война "Аврора" е натоварена основно с патрулни мисии и подпомагане на операциите на сухопътните войски. Тя оцелява и при сблъсъци с вражески военни кораби и хидроплани.
Великият час за "Аврора" настъпва, когато болшевиките нахлуват в Зимния дворец и свалят от власт временното правителство. Изстрелът на военния кораб е сигнал за започване на нападението, въпреки че някои хора твърдят, че "Аврора" открива огън, след като атаката вече е започнала. Оттогава обаче "Аврора" се превръща в един от основните съветски символи.
Когато през 1922 г. Руската гражданска война приключва, "Аврора" е превърнат в тренировъчен кораб, но когато избухва Втората световна война, пенсионираният кораб отново се връща на военна служба и е включен в противовъздушната отбрана на Ленинград.
След 1945 г. тежките дни за кораба най-сетне приключват и той получава постоянен дом на брега на р. Нева, където оттогава служи като музей и един от символите на Ленинград (Санкт Петербург).
Един последен епизод обаче напомня на стария плавателен съд за неговото революционно минало. През 1975 г. капитан Валери Саблин и неговите последователи пленява фрегата за борба с подводници в Рига и се отправят към Ленинград, за да започнат нова революция. Плановете на Саблин да закотви военния си кораб до символа на Руската революция така и не се материализират, защото той бързо е заловен от Балтийския флот на СССР.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си