Как Московският кремъл се превръща в основен символ на властта в Русия?

Традиционните руски крепости, познати като кремъли, са добре представени в десетки древни руски градове. И все пак само една от тях успява да стане символ и сърце на нацията – тази в Москва.

Московската крепост не винаги е изглеждала такава, каквато я виждаме днес, и през последните 800 години неколкократно е била напълно реконструирана. До XIV в. московските князе живеят в дървени крепости, направени от огромни дъбови трупи, чиито размери дори днес удивяват археолозите.

Такава дървена крепост обаче не може да гарантира на Москва достатъчна защита, така че през 1367-1368 г. тя е заменена от бяла варовикова крепост. В този момент Московският кремъл става известен като една от най-непревземаемите крепости в Европа.

Белият варовик обаче не е материал с дълъг живот и скоро започва да се разпада. Уморени от честите ремонти на кремъла, московските князе решават да го построят наново из основи. През втората половина на XV в. Московският кремъл става такъв, какъвто го виждаме днес. Една по една кулите и стените му са демонтирани и заменени от нови, построени от червени тухли. До началото на XX в. обаче стените на Кремъл си остават варосани и бели.

По време на голямата политическа криза в началото на XVII в. Кремъл вижда най-дългата в историята си окупация. Полско-литовските войски го окупират в продължение на две години – от 1610 до 1612 г., преди да бъдат окончателно победени от руската доброволческа армия.

По-късно обаче бързо разрастваща се руска държава значително разширява границите си, оставяйки Москва дълбоко зад тях. Кремъл губи военното си значение - всички оръжия са отстранени, а кулите му започват да играят чисто декоративна роля.

В началото на XVIII в. столицата се мести в Санкт Петербург, а Кремъл вече не е царска резиденция. Руските управници се връщат в Кремъл, когато болшевиките отново местят столицата в Москва през 1918 година.

По време на Наполеоновите войни Кремъл е окупиран от френската армия. В отстъпление френският император нарежда крепостта да бъде унищожена, но местните жители предотвратяват действията на врага. Все пак много от сградите са тежко повредени.

Само два пъти в историята червените звезди на Кремъл са угасвали. Първият път е по време на Втората световна война, защото могат да служат като ориентир за немските бомбардировачи. Вторият път е през 1990-те години, когато Никита Михалков снима филма "Сибирският бръснар".

Московксият кремъл днес представя невероятна колекция от уникални сгради от различни епохи. Средновековните църкви са в непосредствена близост до големите дворци от времето на Руската империя и Съветския съюз.

Но, както вече казахме - кремъл не е само в Москва! Ето още 9 руски крепости, които трябва да посетите – поне веднъж в живота!