"Павел Морозов се бори срещу врага и учи останалите как да го правят. Той се изправя пред цялото село и изобличава баща си! Това е стих от стихотворение на известен съветски поет през 1930-те години. Има и много други стихотворения, песни, книги, диапозитивни филми и дори опера, посветени на този съветски младеж. Паметници на Павлик Морозов са издигнати из целия СССР. Сталин дори планира да издигне негов монумент в самото сърце на Съветския съюз, близо до Кремъл. Морозов е включен в съветската младежка пионерска организация като "пионер №1". Налице е истински култ към момчето. Защо е толкова важен образът му?
Пример за върховна вярност
Снимка със свободен достъп
Павел (умалително – Павлик) Морозов е 13-годишно момче от отдалечено сибирско село, което, заедно с по-малкия си брат Фьодор, е убито брутално в началото на 1930-те години. Съветската държава представя убийството като акт на класова борба – Павлик, който е заклет млад комунист, станал жертва на по-богатата антисъветска класа в селото – кулаците. Тъй като в онези времена тече мащабна реформа на съветското селско стопанство – наложена е нова система на колективни стопанства, която предизвиква масово недоволство, особено сред по-заможните селяни – историята на Павел е инструмент в ръцете на властите, с който те могат да покажат върховна вярност и жертва.
Според официалната версия Павлик открито се противопоставя на баща си и на дядо си, които крият пшеницата от държавата в момент, в който тя е жизненоважна за съветска Русия. Момчето свидетелства в съда и подава жалба срещу баща си. Той на свой ред е признат за виновен за корупция и прекарва известно време в затвора. Така кулаците от собственото семейство на Павлик и техните симпатизанти решават да си отмъстят и убиват младия активист. Планът е изпълнен от дядото на Павел и братовчед му, които го намушкват в близката гора. По-късно двамата извършители на деянието са осъдени на смърт, а останалите замесени в престъплението са пратени в затвора.
"Доносник 001"?
Сайков
Тази официална версия на събитията съществува необезпокоявано в продължение на десетилетия – чак до перестройката на Горбачов в края на 1980-те години. Тогава героят изведнъж се превръща в предател. Юрий Дружников – писател-дисидент, който емигрира от СССР, публикува книгата си, озаглавена "Доносник 001 или възходът на Павлик Морозов". В нея той изобразява момчето в отрицателна светлина – като предател на най-близките си роднини, който обича да "играе мръсни номера на останалите", включително на собственото си семейство. Според Дружников Павел не е никакъв пионер. Нещо повече – убийството му е провокация на службите за сигурност, които искат да извлекат политически дивиденти от смъртта на момчето.
Твърденията на Дружников по-късно са разкритикувани, но в момента, в който излизат, те са подети масово от жадните за сензации медии в СССР, внезапно освободени от политиката за гласност на Горбачов. Появяват се нови песни за момчето, като например парчето на известната рок банда "Крематорий". В нея Павел не е герой, а някакъв демон – неизкоренимо зло, което се пренася от епоха в епоха в Русия. Някои от паметниците на Морозов са разрушени.
"Посмъртни репресии"
Валерий Христофоров
Възвеличаването, което внезапно се превръща в демонизиране обаче, шокира много съветски граждани, особено тези, които са познавали Павел. По онова време те все още са живи. Медиите публикуват отворено писмо от първия учител на Павел – Лариса Исакова. Тя пише за бащата на Павел, когото обвинява в корупция (той е председател на местния съвет) и твърди, че мъжът "злоупотребявал с алкохола и биел жена си".
"Приехме Революцията, идеите на Илич (Ленин) с цялото си сърце. Мечтаехме за равенство, братство и комунизъм и Павлик бе същият", пише тя, като описва настроенията в онези времена. Според нея те заедно се борят с кулаците. "Много (от кулаците) бяха обвинени погрешно, но много бяха брутални експлоататори. Те не позволяваха на бедните селяни да се включат в колективните стопанства, тъй като не искаха да изгубят евтината си работна ръка", спомня си жената. "Защо моят ученик бе обявен за предател и как така той стана жертва на посмъртни репресии?", пита учителката.
Убийците на Павел не са реабилитирани
Анатолий Грахов
Както излиза от тези разгорещени дискусии, съветската официална история греши за един момент: Павел не е издал баща си и не е подавал никакви документи. Той най-вероятно е свидетелствал в съда в полза на майка си. В същото време изглежда няма основание за съмнение в комунистическите му убеждения.
Основният мотив за убийството на Павел – лична омраза от роднините или политическия активизъм на Павел в селото – едва ли може да бъде определен със сигурност. Когато обаче преди 20 години Главната прокуратура на Русия получава молба да се реабилитират обвинените за убийството на Павел, тя отказва да го стори. Присъдата ѝ е потвърдена от Върховния съд, с което се потвърждават основните елементи от съветската версия за събитията.
Вижте и как в пионерските лагери са възпитавали новия съветски човек!