В романа "Идиот" на Фьодор Достоевски един от героите разказва история за човек с голямо сърце: "В Москва имало един стар държавен съветник, който през целия си живот имал навика да посещава затвори и да разговаря с престъпници. . . "
Звучи много по Достоевски: "Той ще мине по редиците на нещастните затворници, ще спре пред всеки човек и ще попита от какво се нуждае ... ще им даде пари; носеше всякакви неща от първа необходимост ... той продължи тази милосърдна дейност до самата си смърт. По това време всички престъпници, цяла Русия и Сибир, го познаваха!"
Това не е някаква безгрешна душа, създадена от перото на Достоевски, този човек е истински, нарича се Фьодор (или Фридрих) Хаас. През 1806 г. той се мести от Австрия в Москва. В началото е лекар, а накрая става светец.
От Фридрих до Фьодор
Роден в малкия германски град Бад Мюнстерайфел, Хаас (1780 - 1853) започва своята практика във Виена, Австрия. През 1806 г. руският княз Николай Репнин-Волконски посещава австрийската столица, за да потърси медицинска помощ за нараненото си око. Въпреки че е млад, Хаас вече е успешен лекар и му помага. Поради тази причина Репнин-Волконски го кани да стане негов семеен лекар в Москва.
"Пари, приятна компания и големи перспективи - всичко това впечатлява младия лекар толкова много, че той приема предложението", пише Moslenta.ru. Едва ли е знаел, че ще остане в Москва много по-дълго, отколкото е очаквал.
Хаас се установява в Русия: освен семеен лекар на Репнин, той оглавява една от болниците в Москва. През 1812 г., когато французите нахлуват в Русия, Хаас служи като полкови лекар и стига чак до Париж с руската армия. След това се завръща в Русия, която вече е станала негов дом: той научава езика и променя името си на Фьодор.
Трудни времена за благотворителност
През 1828 г. Хаас вече е богат и уважаван мъж с имение и репутация на велик филантроп, който лекува бедните безплатно. Това е само началото: същата година губернаторът на Москва го назначава за главен лекар на затворите в Москва и му дава пост в Комитета по патронажа на затворите.
След като инспектира състоянието на затворите, Хаас е шокиран. Ужасна хигиена, болести, глад, надзиратели, които използват насилие и затворници ... , за които изглежда никой не се грижи. "Хаас видя само безразличие, бюрократична рутина, закостенели закони и едно цяло общество, което се противопоставя на хуманните му възгледи за хората", пише Анатолий Кони, руски адвокат и биограф на Хаас.
Това обаче не спира Хаас, който е ревностен католик и благодетел, чието мото е "Побързай да свършиш добри дела!". Лекарят работи в Комитета по патронажа на затворите 25 години и променя системата към по-добро, спечелвайки на своя страна затворниците.
Да намалиш злото
Хаас прави много добри дела и едно от тях е, че променя отношението към затворниците. По-точно той кара правителството да се откаже от процедурата главите на затворниците (независимо от пола) да бъдат обръснати наполовина или от това да се оковават 10 души с гигантски тежки окови.
Хаас издейства още оковите, носени от затворниците, докато пътуват до Сибир, да бъдат трикратно по-леки и им осигуряват кожена подплата за комфорт. Той създава и училища за деца на затворници и работи по проверка на съдебни доказателства (с помощта на адвокати), ако затворниците са невинни.
Поборник на милосърдието
Освен това Хаас посещава ежедневно затворите край Москва, доставяйки храна и всички неща от първа необходимост на задържаните, разговаряйки с тях с часове. "Затворниците го обичаха, както вярващите обичат Бог ... нямаше нито един случай, при който дори най-озлобеният и "изгубен" мъж да е казал груба дума на Хаас. Той слушаше всичко търпеливо и с доброта", спомня си Кони.
Веднъж, по време на спор, докторът казал, че дори престъпниците не заслужават това, което преживяват в руските затвори. Московският митрополит Филарет реагирал: "Спрете да защитавате тези изкривени умове! В затвора няма невинен човек! "Хаас отговорил: "Ти забравяш за Христос, отче!"
Зашеметен и засрамен, Филарет отговорил: "Не, изглежда, че Христос за миг ме изостави" и полага големи усилия, за да помага на Хаас от този момент нататък. Въпреки че е католик, Хаас е смятан за светец в православна Москва.
Жертва всичко
Хаас отказва да спре да помага на бедните и клетниците, а опашката от чакащи за неговата помощ никога не секва. Той харчи всичките си пари, продава имението и конете си, премества се в малък апартамент в клиниката си и живее сам и бездетен през целия си живот. Когато Хаас умира през 1853 г., полицията трябва да плати за погребението - лекарят няма никакви спестявания.
По-важното е, че на Хаас се възхищават толкова много хора, че близо 20 000 души се събират да го изпратят в последния му път. Може би за него това би било най-ценният жест. "Вярвам, че най-добрият път към щастието е не да преследваш собственото си щастие, а да направиш други щастливи. Затова трябва да се грижиш за хората, да им помагаш с думи и дела - да ги обичаш и иначе казано да показваш тази любов", пише Хаас в едно писмо до приятел.
През 2018 г. католическата църква официално признава Хаас за светец.
Разберете и кой е афроамериканският "психопат", разпънат на кръст, защото пее съветския химн!