Найден Геров
Той е знакова фигура в българската история, която разкрива таланта си като Филолог с главна буква. Найден Геров създава първите български училища, той е автор на "Речник на българския език" (1895-1904), който пише 50 години. С благословията на самия Неофит Рилски той отива в Русия, където през 1854 г. завършва престижната гимназия "Ришельо". След като взема руско гражданство Геров не забравя родната си България - по време на Априлското въстание като руски дипломат той провежда кампании в защита на българския народ. Руската славистика го помни във връзка със спора с Марин Дринов за съдбата на българския език като основател на Пловдивското етимологическо училище. ()
Христо Ботев
Българският национален герой има близки връзки с Русия още от детството си, тъй като е израснал в семейството на русофили, а баща му Ботьо Петков получава учи в Одеса. В желанието си да даде на сина си добро образование, Ботьо Петков, с помощта на Геров, изпраща Христо да учи във Втора одеска гимназия. Там той се среща с революционно настроените поляци и започва да пише поезия. Но, оказва се, съчетаването на революционната дейност и учението не е по силите дори на особено надарените и велики хора.
Христо е изгонен от училище, след което влиза в Новоруския университет (1865 г.), където се запознава с романите на Тургенев и с критическите статии на Белински, Добролюбов, Херцен и други известни руски писатели. Обаче не успява да завърши и университета – и последва идеите на своите кумири.
Любен Каравелов
Първият професионален български писател завършва училище в Пловдив, а през 1857 г. постъпва в историко-филологическия факултет на Московския университет (днес филологически факултет на Московския държавен университет). Там той се среща с българските революционни демократи(сред тях са и Константин Миладинов, Райко Жинзифов - историята ги помни като журналисти и издатели на Новобългарска сбирка) и публикува първите си стихове. Според Виктор Косик, доктор по исторически науки, Каравелов е този, който учи свободния българин да бъде мислещ човек. В своята статия "Българският свят на Любен Каравелов и Русия" той свързва дейността на Каравелов с цитата от Гьотевия "Фауст": "Само онзи е достоен за живот и свобода, който всеки ден отива да се бори за тях". Оръжието е слово, борбата е всекидневно -образование.
Алеко Константинов
В допълнение към писането, авторът на "Бай Ганьо" и "До Чикаго и назад" гради кариера и в съдебната система на България. През 1885 г. той завършва Юридическия факултет на Новоруския университет и в продължение на много години работи като съдия, а след това като прокурор. Алеко Константинов никога никога не се срамува от възгледите си и открито ги изразява,вероятно затова и два пъти бива уволнен от служба.В коментар на събитията от политическата сцена той публикува поема, написана в жанра на народната песен, където появява добрата за всички славяни "майка Русия" и "злата леля Австрия" ("Песен за Слобод-Маджара и Пламен-Теня", 1883г.). По-късно той се съсредоточава върху описването на българския живот, но така и не забравя Русия – и продължава да превежда Пушкин, Лермонтов и Некрасов.
Блага Димитрова
Нашата съвременичка, помнена от всички като талантлива писателка и поетеса, също е талантлив литературен критик. Образованието ѝ е перфектно: след класическа гимназия в София завършва Факултета по славянска филология в Софийския университет (1945 г.), а после защитава докторска степен в Литературния институт "Максим Горки" в Москва през 1951 година. Руско-българските литературни връзки винаги са я интересували, дори темата на дисертацията ѝ е "Маяковски и българската поезия".