Преди 30 години, на 15 ноември 1988 г., първият съветски космически кораб за многократна употреба "Буран" прави своя дебют. Той е изведен в космоса от ракетата носител "Енергия", прави две обиколки на Земята и след това се приземява на мястото си на изстрелване.
Полетът протича в напълно автоматичен режим, без да има нито един човек на борда - първият в историята на орбитален космически кораб.
Въпреки успеха си този първи полет на космическия кораб е и последният. Обещаващата "съветска совалка" е последният грандиозен съветски проект, който обаче е изоставен.
Нова ера на космически кораби за многократно използване
Алберт Пушкарев / TASS
През 1970-те години американските космически инженери решават, че епохата на корабите за еднократна употреба приключва. Време е да се проектира нов кораб за многократна употреба, способен не само да излети в космоса, но и успешно да се завърне. Така се ражда американската програма за космически совалки.
Американците вярват, че с корабите за многократна употреба космическите полети ще зачестят и ще струват много по-малко. Историята показва, че те напълно грешат. Всеки полет със совалката струва колосалните $1,5 милиарда, което в крайна сметка води до прекратяване на проекта през 2011 година.
Само че през 1970-80-те совалката се възприема като нов пробив в изследването на космоса. Първоначално скептични, съветите скоро започват да разработват собствен космически кораб за многократно използване, наречен "Буран".
Съветското ръководство възлага на инженерите си "да направят кораб от американски тип", тъй като те вече са минали дълъг път на проби и грешки.
Седем години след изстрелването на първата американска совалка "Колумбия" през 1982 г. съветският "Буран" прави първия си легендарен полет.
Копие на совалката?
Игор Костин / Sputnik
"Буран" външно прилича на совалката, но тази прилика е единственото общо нещо между двата апарата. Проектиран няколко години по-късно от американския си двойник, съветският кораб е отчел грешките на предшественика си и на практика е по-съвременен.
"Буран" може да прекара в орбита два пъти по-дълго от совалката - 30 дни вместо 15-17. Може да издигне 30 т товари срещу 24 на американския космически кораб.
Освен това броят на членовете на екипажа също се различава: десет съветски космонавти биха могли да се поберат в "Буран" в сравнение със седем американски астронавти в совалката.
Най-същественото е, че съветският "Буран", за разлика от совалката, може да лети и да се приземява в автоматичен режим, което е демонстрирано съвършено по време на единствения му полет.
Прекалено висока цена
Алберт Пушкарев / TASS
Макар че "Буран" е истински технически пробив, той е прекалено скъп за Съветския съюз, който харчи колосални суми повече от десетки години.
Като цяло проектът "Енергия-Буран" струва над 16 милиарда рубли. С тези пари би могъл да се построи огромен мегаполис от кота нула.
В крайна сметка се преценява, че цената на един полет на "Буран" е твърде висока. Много по-евтино е да се използват ракети носители "Протон" и "Союз" за еднократна употреба.
Идеята да се развие "Буран" като космически бомбардировач също е изоставена заради затоплянето в обтегнатите съветско-американски отношения в края на 80-те години.
"Корабът за многократно използване се оказа не толкова многократно използваем. След полета той целият беше в пукнатини, а двигателите се нуждаеха от основен ремонт ", спомня си участникът в проекта Станислав Аксионов.
Последният голям съветски проект е замразен през 1990 г. и официално приключен в сегашната постсъветска Русия през 1993 година. Построени са пет кораба "Буран", но само два са запазени и днес се съхраняват в Русия и в Казахстан.
А единственият, който е летял в космоса, колкото и парадоксално да изглежда, е оцелял в космическия полет, но умира на Земята. На 12 май 2002 г. той е погребан под рухналия покрив на хангар на космодрума Байконур.
Разберете и дали космическият кораб "Федерация" ще бъде наследник на легендарния "Буран"!