Александър Невски
Павел Корин / Sputnik
Княз Александър Невски е една от основните фигури в руската история и затова не е изненада, че печели телевизионния конкурс "Името на Русия" преди няколко години с вота на 500 участници в допитването.
До голяма степен руският княз, живял през XIII в. и по-късно канонизиран от православната църква, дължи огромната си популярност на филм, създаден от Сергей Айзенщайн в края на 30-те години на миналия век, в който Невски перифразира текстове от Новия завет. Тези думи имат огромен отзвук в Съветския съюз: "Който дойде при нас с меч, от меч ще загине!". Централното събитие във филма е сражението на Невски с тевтонските рицари в т. нар. битка на леда от 1242 година.
Невски успява да отблъсне атаката на Тевтонския орден в средновековна Рус, както и първото нашествие на шведите. "Тези битки се превръщат в повратни точки за съхранението на идеалите на православната църква", казва историкът Игор Данилевски. Той подчертава, че за нашествениците разпространението на католицизма е по-важно, отколкото завземането на територии. Като лидер, който успява да запази православната вяра, Невски е възхваляван от църквата, а по-късно и от миряните.
Иван Сусанин
Константин Маковски
"Никой от императорските дворове не е започвал по такъв необикновен начин като Романови. Тяхното начало е белязано от подвиг в името на обичта. Последният и най-низвергнат поданик на държавата жертва живота си, за да го даде на царя. Тази жертва неразривно свързва монарха с поданиците", пише за Иван Сусанин писателят от XIX в. Николай Гогол.
Сусанин извършва подвига си през 1613 г., когато настава т. нар. Размирно време. В хаоса, създаден от по-ранни събития, съседната държава Жечпосполита активно се намесва в руските дела, а поляците дори контролират Кремъл за известно време. През 1613 г. обаче поляците са изгонени от Москва, а руснаците избират нов цар - Михаил Романов, основател на нова царска династия. По това време той се намира с майка си в имението си в района на Кострома.
Редът все още не е възстановен в страната, а някои полско-литовски полкове продължават да издирват новия цар. Те срещат местен човек, когото принуждават да им покаже къде е царят. Този местен човек е Сусанин. Смелият селянин умишлено вкарва враговете в заблуда и плаща за това с живота си, без да разкрие къде се укрива царят.
По-късно Сусанин става герой в пиеси, разкази и едноименната опера на Михаил Глинка. При все това достоверната информация за живота на Сусанин е оскъдна и има предположение, че това е митологичен герой. Съществува обаче акт за дара от цар Михаил до роднините на Сусанин от 1619 г., който потвърждава подвига и който предоставя някои привилегии.
Людмила Павличенко
И. Озерски / TASS
Людмила Павличенко е жената снайперист от Втората световна война с най-голям актив унищожени врагове. Тя е възпята в песни, става героиня във филми, а образът ѝ двукратно се появява на съветски пощенски марки. Чуждестранните журналисти я наричат "Лейди Смърт", след като убива 309 германски войници. Твърди се, че някои от най-добрите снайперисти в Германия са изпратени, за да я заловят, но за 36 от тях това се оказва последната мисия.
По време на жестоките боеве има място и за романтика. Людмила се среща със снайперист, в когото се влюбва и решават да се оженят, но годеникът е тежко ранен и умира в болницата.
По-късно тя самата е ранена и преместена в тила. Пътува до Съединените щати като част от съветска младежка делегация, която се среща с президента на САЩ Франклин Рузвелт и съпругата му Елинор. С нея тя обикаля страната. Песента "Мис Павличенко " е написана от американски музикант след тази обиколка. През 1943 г. Павличенко получава званието "Герой на Съветския съюз".
Сергей Сотников
Началникът на площадка за хеликоптери в затънтено село в тайгата става известен през 2010 г., когато спасява 91 души, пътуващи на борда на пътнически самолет. Ако не са постоянството, чувството за дълг и дисциплината на Сергей Сотников, всички тези хора щяха да загинат. По собствена инициатива Сотников се грижи за пустеещото летище, което през последните 12 години не е било използвано, а от седем години дори не е било маркирано на картите.
Това летище е използвано от самолет Tу-154, който се е приземява, след като се изключва цялата му електронна система и има гориво само за 30 минути полет над безкрайната гора. Намирането на писта сред тайгата си е истинско чудо.
Както разказва по-късно Сотников, пилотът "не можеше да повярва на очите си, когато видя пистата, където бях инсталирал необходимите екрани и бяха очертал маркировката". Пистата е твърде къса, но кацането минава добре. "Движеше се толкова бързо, че гумите [на колелата] се запалиха", казва Сотников. За щастие всички оцеляват невредими. Сотников получава медал за невероятния си подвиг.
Вижте и тези герои от Втората световна война в цветове!