Неистово нападение в тила на врага
Getty Images
На 17 октомври 1941 г. 21 танкова бригада на СССР се появява в покрайнините на Калинин (Твер), окупиран от Вермахта. На танковете им е наредено да нападат врага в тила, да заобиколят врага и да достигнат до собствените си войски.
По време на атаката един от танковете Т-34, командван от сержант Степан Горобец, губи основната група. Поради липсата на радиостанция екипажите на танковете нямат представа, че бригадата им е спряна от въздушна атака и че Горобец сам е продължил хода към вражеските позиции.
След като неговия Т-34 разрушава колона мотоциклетисти по пътя си, изведнъж се оказва на германско летище. Зашеметени от дързостта на самотния съветски танк, германците омагьосано наблюдават как този Т-34 унищожава два самолета Junker 87 и запасите им от гориво, след което продължава към Калинин.
Там танковият командир осъзнава, че е сам и няма подкрепата на други танкове. За да стигне до собствените си войски, той преминава с танка си под тежкия огън точно в центъра на града, пълен с немци, размазвайки артилерийския огън и удряйки вражески танк по пътя си.
Накрая горящият Т-34, целият в дупки от вражеските снаряди и със счупено оръдие, стига позициите на изненаданите съветски войски, които посрещат екипажа като герои.
Изненадващ пробив
Getty Images
По време на суровата зима на 1942 г. Т-34, воден от капитан Гавриил Половченя, остава заклещен във водите на река близо до гр. Андреапол. Екипажът чака подкрепление, когато германците пристигат и обграждат танка.
Половченя нарежда на екипажа си да не издава и звук, макар това е трудно да се постигне в такъв студ в напълно замръзналия Т-34.
Макар германците да не успяват да отворят люка, те решават, че танкът е бил изоставен и го измъкват от водата. На 15 януари германците изпращат Т-34 на Половченя в Андреапол, докато екипажът продължава да пази тишина.
В 5 сутринта съветският танк неочаквано се "пробужда". Той излиза по градските улици, открива огън и разбива паникьосания и неорганизиран враг. Над 20 войници, 30 военни коли и камиони и 10 артилерийски оръдия са разрушени, докато танкът преминава в съветските позиции.
Нещо повече, германците са толкова шокирани, че не могат да се противопоставят правилно на настъпващите съветски войски, които лесно освобождават Андреапол в същия ден.
Двуседмична борба в блато
Архивна снимка
През декември 1943 г. съветската армия освобождава северозападната част на страната. По време на една операция Т-34, воден от лейтенант Степан Ткаченко, засяда в полузамръзнало блато недалеч от Псков.
Целият екипаж е тежко ранен, някои загиват, като оцелява само радио операторът Виктор Чернишенко. През нощта към него се присъединява към друг танкист – Алексей Соколов – който тайно стига до танка от позициите на съветските войски. Обаче опитите му да подкара танка са безполезни,
Чернишенко и Соколов решават да не напуснат Т-34 и 13 дни се съпротивляват на жестоките атаки от германската пехота. Те разполагат само с няколко кутии с месо, малко захар, няколко бисквити и водата, която влиза в танка от блатото.
Напълно замръзнали, гладни и недоспали, двамата съветски войници отблъскват непрекъснатите немски нападения, докато на 30 декември съветските войски не пробиват линиите до самотния Т-34.
Ранен, Алексей Соколов умира в деня след спасяването. Чернишенко успява да оцелее в битката, но за съжаление губи и двата си крака.