"Не е толкова просто, колкото изглежда"
Дори в най-лошия филм за отвличане на самолети престъпникът не би направил това, което прави 41-годишният Павел Шаповалов във вторник, 22 януари. Той иска самолетът, който излиза от сибирския град Сургут към Москва, да бъде приземен в Афганистан, а след това... дълго гледа в илюминатора и заспива.
Отвличането на полет 1515 на компания "Аерофлот" вдигна много шум. И действително до ден днешен изглежда много, мнооого странно. Жителят на Сургут Шаповалов отначало по нищо не се различава от другите пътници в самолета: мъжът тихичко си седи на мястото през първите 30 минути от полета. Но след това става и казва на екипажа, че е въоръжен, като иска самолетът да бъде приземен в Афганистан. Той не изглежда като човек под влиянието на алкохолно или наркотично опиянение, така че те му се доверяват. А той от своя страна вярва, когато екипажът му казва, че за полет до Афганистан е необходимо дозареждане в близкия град Ханта-Мансийск.
През цялото време никой от пътниците не подозира, че има отвличане. Слуховете плъзват, когато в салона влизат силовиките. Но Шаповалов вече спи. При това у него не са открити никакви оръжия или взривни вещества.
При разпита той така и не успява да обясни защо му е било да отклонява самолета към Афганистан. "Честно казано, трябваше да летя натам", казва той и добавя тайнствено: "Не е толкова просто, колкото изглежда на пръв поглед". Какво значи всичко това, никой не знае и до днес. Впрочем по-добре е отвличането да изглежда като един голям казус, отколкото като такава драматична история.
Богатите деца
През 1982 г. в СССР се разгаря скандал: студенти-художници и актьори на по 20-25 години окупират самолет и устройват кървава престрелка на борда. Скандалът се свежда до това, че терористите се оказват децата на най-влиятелните семейства в Грузия (бивша съветска република). Сред тях например е Сосо Церетели, син на известния учен Константин Церетели, и Тамара Патиашвили – дъщеря на комунистическия елит, секретаря на грузинския ЦК.
"Златната младеж" решава да устрои бягство от Съветския съюз, като маскира всичко като сватбено пътешествие. Отначало Сосо и Тамара се женят, като канят на сватбата си цялата политическа върхушка на Грузия и сътрудниците от летището. А след това се предполага, че веднага се отправят на сватбено пътешествие от Тбилиси в Ленинград (днешен Санкт Петербург). Със себе си взимат няколко приятели, които са наясно с плана. Възползвайки се от положението си, младежите влизат в самолета през "депутатската зала", тоест без проверки, и внасят в куфарите си оръжие. Само в чантата на Тамара има три противотанкови гранати.
Самолетът, на борда на който има 57 пътници и 7-членен екипаж, се издига в небето. На един от членовете на групата му се струва, че сред пътниците има сътрудник на службите за сигурност, и го напада – разбива в главата му бутилка шампанско. С това започва отвличането. Двама други задържат стюардеса и се прикриват с нея, влизайки в пилотската кабина. Те искат полетът да се отклони към Турция, като чуват стандартния отговор: "Трябва дозареждане". За това бордовият механик получава няколко куршума в гърдите. В този момент щурманът открива огън по тях, изтиква ги от кабината и се заключва. Едната стюардеса е застреляна при кацането, а, виждайки, че самолетът отново е в летището на Тбилиси, един от похитителите се застрелва в главата. Другите вземат наркотици и заплашват да убиват по човек на всеки час, докато не им се отвори въздушен коридор зад граница.
Родителите на младежите се отказват да участват в преговорите със своите деца. Групата предприема щурм, който трае едва 4 минути. А след това – съд. Всички, освен Тамара, са осъдени на разстрел. Момичето получава 14 години затвор. На въпроса за какво им е било да отвличат самолет, щом като деца на висши служители са могли спокойно да отидат в Турция на туристическо пътешествие, те отговорили: "Ако избягаме зад граница по този начин, там ще ни приемат като обикновени емигранти. Какво са нашите фамилии, влиянието и парите на нашите родители там, зад граница?". И тук си спомнили друга история за отвличане, 12 години по-рано: баща и син Бразинскас отвличат самолет и убиват стюардеса заради бягството. "Тях там ги приемат почетни академици, нарекоха ги затворници на съвестта, изпратиха ги от Турция в САЩ. С какво сме по-лоши ние?".
Студентско отвличане
Друга история се случва през 1973 г., когато четирима московски студенти от автомобилния техникум решават да отвлекат самолет заради откуп. Най-възрастният сред тях е на 20 години, а най-младият – на 16. Самолетът излита от Москва и се отправя към Брянск, но 10 минути преди кацането четирите момчета стават от местата си, вадят от багажното две ловни оръжия, пистолет и ножове и щурмуват пилотската кабина.
Щурмът завършва с изстрел в корема на бордовия механик. Заедно със сигнала за бедствието на земята са предадени и изискванията на похитителите: откуп от $1,5 млн. (който след това се увеличава до $5 млн.) за освобождаването на заложниците. Самолетът е върнат в Москва, но влошеното време и гъстата мъгла не позволяват да се извърши кацането. Въпреки това горивото вече свършва и самолетът, по командване на диспечера, каца на сляпо. Във "Внуково" вече има оперативна група, която за първи път в историята трябва да щурмува самолет с терористи на борда. Те тайно се промъкват към шасито. След няколко часа на терористите е съобщено, че парите са готови. Куфарът (всъщност пълен с фалшиви пари) трябва да бъде донесен от сътрудник на КГБ, но той се отказва в последния момент, а примамката се налага да бъде отнесена от милиционер, облечен в униформа на летищен служител. Един от терористите отваря вратата и по него се открива стрелба. Тук към самолета пристига БТР, който открива огън с картечница по лайнера. В корпуса има 90 дупки (по някаква щастлива случайност никой от пасажерите не загива). След това в салона е хвърлен сълзотворен газ, но контролерът се забива между седалките и тапицерията се възпламенява.
"Бях на друг свят. Пробвах да дишам през кърпа – всъщност беше по-леко", спомня си командирът на екипажа Иван Кашин. "Погледнах в прозореца – гледаше ме някаква телевизионна камера. Диспечерът пита дали при нас е спокойно. Не, казвам, стрелят". Той поглежда назад и вижда човек в кръв. Оказва се шефът на похитителите – той се прострелва, когато вижда, че това е краят. Вторият загива от ранявания, а третият се предава. "На последния от похитителите скачането от два метра му се видя рисково и той се отправи към стълбите. Тук вече върху него се нахвърлиха пътниците".