Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
С купоните хората си купуват храна на контролирани от държавата цени. На всеки купон е указано какво количество от даден продукт може да бъде закупено. Хляб може да се купува ежедневно, а останалите продукти – веднъж на 10 дни, но има недостиг, особено на месо.
Дажбите постепенно намаляват до ноември-декември 1941 г. – най-тежките месеци, когато на работниците се полагат от 150 до 250 г хляб на ден, а на държавните служители, децата и хората в неравностойно положение – по 125 г на ден. Месечните дажби са следните: работниците и инженерите имат право на 1,5 кг месо, 2 кг спагети, 800 г мазнина (растително олио или лой) и около 1,5 кг захар. Държавните служителите разполагат с 800 г месо, 1,5 кг спагети, 400 г мазнина и около 1,2 кг захар.
Купоните са нещо много ценно – да загубиш един от тях може да доведе до глад и дори до смърт.
По време на блокадата в Ленинград важи тотално спиране на тока – всички светлини се изключват нощем, за да не могат вражеските сили да имат ориентир за прицелване отгоре. Така че хората поставят светлоотразители или просто "светулки", както ги наричат в онези години, на дрехите си, за да се виждат по тъмните улици.
"Светулките" се правят от скрап и пластмаса, покрити с вещество, направено от радий-266, което блести в тъмното.
Тази детска играчка се превръща в основно превозно средство и мрачен символ на блокадата. Голяма част от нея се развива през зимата. Транспортът в града не работи поради икономическите ограничения, така че хората използват шейни, за да транспортират личните си вещи... и да пренасят труповете на покойниците до гробищата.
Учителката София Саговская си спомня: "Като омагьосани зверове в сън, трамваите стоят, покрити с лед. От тях висят дълги бели разкъсани кабели. Сутрин има дълги процесии от шейни, натоварени с трупове, покрити с бели покрови..." Много от оцелелите казват, че шейните са мрачен спомен за ужасния конфликт.
Лепило, целулоза, борови иглички, подметки, кожени колани и още много – всичко, съдържащо нещо органично или ядливо се използва за храна по време на блокадата.
Първоначално тези продукти се вземат от някои от местните заводи и фабрики: свинска мас и вазелина, използвани за смазване на хелингите на корабите, костно лепило и костно брашно, дори органична боя за обувки – хората намират начин да готвят всичко това.
Лепилото се вари в продължение на часове на бавен огън (миризмата е непоносима), след това, за да се убие миризмата, се добавят сол, пипер (каквато и да е било подправка), оцет и горчица.
Докато се опитват да превземат Ленинград, немците първо бомбардират местното водоснабдяване. През 1942 г. водата е спряна, така че хората си я набавят от каналите и от реката.
"Коленичехме край дупката в леда и гребяхме вода с кофа... Докато влачиш кофата към вкъщи, водата замръзва. Носехме я у дома и я размразявахме. Беше мръсна, така че я преварявахме", спомня си един от оцелелите в блокадата. "Малко за готвене, малко за пране. Често се налагаше да носим вода. Пътят към брега до дупката в леда беше много труден, защото се пързаляше. Понеже хората бяха немощни (от глад): те можеха да загребат кофа, пълна с вода, но не можеха да я отнесат до домовете си. Помагахме си по пътя нагоре, докато водата се разливаше".
През адските дни на блокадата по улиците на Ленинград са инсталирани над 1500 високоговорителя. Те излъчват радио предавания и предупреждават хората за въздушни нападения и бомбардировки – общо за периода на блокадата са излъчени 3740 предупреждения. Излъчва се и звук от метроном – когато е бавен, той означава спокойствие, а когато е забързан – че приближава бомбардировка и всички трябва да се скрият.
В същото време обаче по високоговорителите се пуска симфонична музика и поети като Олга Бергголц и Анна Ахматова, които четат свои стихове, за да се опитат да повдигнат духа на хората. Днес на една от къщите на "Невски проспект" 54 има паметник на високоговорител.
Когато започва недостигът на храна, цигарите стават особено ценни – пушенето притъпява глада и хората смятат, че то помага на страдащите от скорбут (болест, дължаща се на липса на витамин C). Тъй като в града няма големи запаси на цигари, местната тютюнева фабрика започва да добавя към тютюна сушени листа и хмел. През 1942 г. пакет цигари струва колкото три купона за хляб. Колкото и невероятно да звучи, фабриката не спира да работи през цялата блокада.
С цигари могат да се купят дрехи, обувки, зеленчуци – по време на блокадата цигарите са по-ценни от парите. Почти всички деца се научават да пушат, за да се борят с глада и недохранването, а повечето оцелели продължават да пушат по навик през целия си живот.
Прочетете още: Агонията на блокадата: помним обсадата на Ленинград!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си