Какво прави съветската власт от руските храмове, които не са разрушени?

В рамките на антирелигиозната кампания болшевиките закриват, разрушават и разбиват до тухли десетки хиляди храмове. Ако преди Революцията в Русия има 54 хил. действащи храма и над 1000 манастира, то до началото на перестройката броят им е намален до 6893 и 15 съответно.

Оцелелите храмове са закрити и използвани за съвсем други цели: много са преустроени в домове на културата, пионерски кръжоци, а в някои манастири дори са разположени затвори и отдели на ГУЛАГ.

Складове

Болшинството храмове, които не са разрушени, са приспособени именно за домакинските нужди: използвани са като складови помещения за различни фабрики, в тях се съхраняват зърно, брашно и захар.

Ленинградци знаят, че по време на блокадата немската авиация използва високият Исакиевски събор като ориентир и не го бомбардират. Затова в храма се пренасят ценни експонати от други музеи. А още до преди войната, през 1930-те години, в храма е пуснато махало на Фуко.

По парадоксален начин войната спасява от разрушаване църквата "Христос Спасител" в Петербург – на местните власти просто не им е до това. В годините на блокадата тук правят морга и извозват телата на загиналите от глад местни жители. А след войната църквата е дадена за склад за декорите на Малкия оперен театър.

За книгохранилище на библиотека "Ленин" през 1943 г. е отредена Църквата на папа римски Климент в Москва. Между другото, книгите са изнесени оттук едва през 2008 година!

Казарма

В кримския храм "Възкресение Христово" във Форос през годините от Втората световна война е разположен отряд на съветската армия. Сградата е сериозно засегната от нацистката авиация. След войната искат да я разрушат изцяло, но храмът по чудо оцелява и след перестройката е даден на Руската православна църква и отново отваря врати.

Пожарно депо и автогара

През 1930-те години забраняват камбанните звънове в църквата "Възкресение Христово и Архангел Михаил" в град Касимов, Рязанска област. Силният звук пречел на работещите в местните учебни учреждения. През 1940-те камбаните са свалени, а храмът е приспособен за пожарно депо. В съвременния си вид е невъзможно да се отгатне, че постройката някога е била църква. В съветско време неколкократно е престроявана, в крайна сметка е превърната в автогара, която работи и до днес.

Фабрики

Някои църкви са превърнати във фабрики, но не само като складови помещения – в тях е организирано и производство. Например църквата "Петър и Павел" в Суздал е използвана за хлебопекарна.

Сходна съдба има и Благовещенската църква в Кострома – превърната е в хлебозавод и е върната на РПЦ чак през 2000-те години.

Московската църква "Борис и Глеб" в Демунин през 1941 г. е преоборудвана в амбулатория. През 1960-те години в храма е разположен цех за трикотаж, а през перестройката сградата е отдадена под наем за гараж на научно-техническия комплекс "Очна микрохирургия". Днес зданието е върнато на Църквата и в него се водят богослужения.

Още един московски храм – църквата "Рождество Христово" в Черкизов, се използва в различно време за мелница, склад и дори мебелен магазин. Но през 1990-те е възстановен и отново предаден на Православната църква.

А помещенията на Възкресенския манастир в Торжк и до днес са заети от шивашка фабрика.

Планетариум

Една от най-необичайните функции си остава за Николо-Кремльовската църква във Владимир. През 1962 г. тук е открит планетариум, за който специално е изготвен пластмасов купол. Макар плановете на местните власти да предвиждат планетариумът да се пренесе в нова сграда, и до днес той работи именно в църквата. При това се смята за важно образователно учреждение: тук се провеждат занятия по астрономия, лекции и викторини.

Музеи

Много комунисти все пак разбират културно-историческата значимост на най-известните храмове. Пазят ги и устройват в тях музеи. Държавата поставя охрана на зданията, реставрира ги, затова такива църкви остават и до наши дни в добро състояние и често дори са по-добре съхранени, отколкото онези, които винаги са били във владение на РПЦ.

Един от първите, които съветската власт превръща в музеи, е храмът "Василий Блажени" – най-разпознаваемият символ на Москва – в него откриват историко-архитектурен музей. Според легендите през 1930-те години съветските чиновници няколко пъти повдигат въпроса за разрушаването на църквата – ту в рамките на проекти за реконструкция на Червения площад, ту защото пречел на автомобилното движение. Въпреки това Сталин лично не позволява да се разруши храмът. Между другото, съборът и до днес формално си остава част от Държавния исторически музей.

В Казанския събор на Невски проспект в Санкт Петербург през 1932 г. откриват Музей на историята на религиите и атеизма, а в началото на войната се провеждат патриотични изложби, посветени на велики пълководци от миналото. Въпреки това скоро храмът попада под немския обстрел, в купола му се появяват пробойни, падат някои заграждения и храмът-музей е закрит.

Затвори

В много крупни манастири и преди революцията се пазят затворници (основно политически престъпници) – и това благодарение на отдалеченото им разположение, непристъпните крепости и дебелите стени, в сводовете на които се образуват килии. Съветската власт също се възползва от "удобствата" на манастирите за затвори и лагери. В храмовете и обителите правели нарове и заключвали там хиляди заточеници.

Най-известният пример е Соловецкият манастир. И в действителност от времето на Иван Грозни до края на XIX в. на Соловиките има около 500 затворници, а във времената на соловецките лагери и в затворите със специално предназначение след това – около 200 хиляди.

Освен Соловецкият, като лагер е приспособен например и Новоспаският манастир (по-късно тук е разположено стопанското управление на НКВД и женският изправителен дом) и Спасо-Андрониковският манастир (след това тук е разположена колония за безпризорни и отдел на народната комисия по отбрана).