Защо Ленин ненавижда секса и живее на гърба на майка си

Репутацията на автора на втората руска революция сред широките маси на съвременниците му е безупречна(и отчасти все още е такава) : Владимир Ленин е наричан "вожд", "прозорлив гений" и ласкаво "дедушка".

Кой по онова време би могъл да си помисли, че неговият идеализиран образ е толкова далеч от начина, по който са го възприемали неговите роднини и близки. Ако говорим честно, то днес за такива като Ленин бихме казали: той е идеалният храненик и фанатик по полигамните отношения.

"Моля, прати парички, моите са на свършване"

"Цялото семейство живееше само от пенсията на майка ни и с това, което преживявахме от малкото, което ни бе останало от баща ни", пише през 1886 г.  по-голямата сестра на Ленин Анна Улянова.

Семейството на Ленин никога не е било богато. Напротив, бащата на Ленин умира рано и издръжката на многодетното семейство с шест деца ляга на плещите на майката – Мария Улянова. Ситуацията силно се усложнява от факта, че нито едно от децата на Улянови не работи до зряла възраст. Всички те са избрали революционния път. Случвало се всички деца, освен Владимир (който е бил в емиграция), да са в затвора.

Ленин също почти няма собствени доходи и  живее до 40-годишна възраст с парите на майка си. През този период прекарва 17 години в емиграция, местейки се ту в Швейцария, ту в Париж, ту в Германия. В Швейцария живее в санаториум, където възстановява здравето си. "Живея в този курорт вече няколко дни и се чувствам добре. Животът тук ще струва, както изглежда, много скъпо. Лечението е още по-скъпо, така че излязох от бюджета си. …Ако може, изпрати ми още сто рубли", пише той на майка си през юли 1895 година.

След три седмици заминава за Берлин, откъдето отново праща спешна телеграма: "За голям мой ужас виждам, че с финансите пак имам затруднения": "съблазънта" да купя книги и т.н. е толкова голяма, че парите отиват дявол знае къде. …Ако може, прати ми 50-100 рубли". Майка му праща парите.

Продава дома заради сина си

Очевидно с една пенсия Мария Улянова не може да обезпечи всичките си деца (макар да получава 100 рубли месечно, които за онова време са си солидна сума). Още повече, че синът революционер и неговата съпруга и съратница Надежда Крупская в емиграция не се лишават дори от прислуга, която идва всеки ден за по няколко часа. Двойката често ходи по кафенета: Крупская сама е признавала, че може "да врътне само горчица".

В резултат майката на Ленин продава родовото имение, купено с наследството от мъжа ѝ. Голяма част от средствата отиват за погасяване на дълговете на семейството. С останалите пари тя открива сметка в банка и семейството дълго живее с лихвите. За "семейния фонд" е ставало дума едва ли не в почти всяко писмо до майката.

Любов за трима

Жените в живота на Ленин като цяло играят главна роля, но с приятелите не му върви особено много. "Всички негови другари знаеха, че Ленин не е като останалите и въобще е особняк", казва за него историкът, изследвал на живота му Лев Данилкин. "Може да се каже, че той не е имал приятели", резюмира той.

Крупская е единствената спътница на Ленин, която е до него през целия му живот. Те се запознават на съвещание на марксисти, законспирирано като пиене на чай с палачинки. Оттогава Ленин редовно се появява в дома ѝ на обяд в неделя, но в същото време не престава да ходи у други курсистки, преподаващи в работническото училище.

Когато Крупская по собствен желание заминава с Ленин при заточението му в Сибир, те се женят. Там обаче, съдейки по нейните писма, приключва интимният живот на двамата: "Вечер не знаехме как да убием времето. Нямахме никакво желание да останем в студената неуютна стая и ходехме на кино и театър".

Колкото и странна да изглежда тази ситуация, след това Крупская му става още по-близка. Ленин никога не признава сексуалните желания на жените (макар и да е един от авторите на сексуалната революция). Веднъж той дори заявява, че жените не могат да се стремят към сексуално освобождение, защото нямат "дълбоки и разностранни знания по дадения въпрос".

Това между другото не му пречи да се сдобие с любовница в Париж – става дума за "горещата болшевичка" Инеса Арманд. Той категорично отказва да остави Крупская, "главната жена". Жените се сприятеляват и скоро всички започват да живеят заедно. Разбира се не явно. Другарите марксисти забелязват как троицата преминава от уважително "Вие" на "ти" – голяма рядкост за Ленин, който говори с всички на "Вие".

Лидерът на болшевиките надживява Инеса само с три години. След смъртта му през 1924 г. Крупская праща молба останките на съпруга ѝ да бъдат погребани заедно с праха на Арманд. Предложението е отхвърлено.

Разберете и дали халюциногенните гъби вдигат болшевишката революция от 1917 г.!