В ранната утрин на 11 февруари (30 януари по юлианския календар) на 1829 г. огромна хорда от близо 100 000 персийци, въоръжени с ножове, камъни и пръти, обкръжават руското посолство в Техеран. Разгневената тълпа крещи ожесточено и иска кръвта на руснаците, барикадирани в сградата.
Няколкото дипломати и 35 казашки охранители нямат абсолютно никакъв шанс срещу събралото се множество, но удържат героично до последния момент. Персийците буквално разкъсват руснаците, сред които е и самият посланик – великият руски поет Александър Грибоедов.
Иван Крамской/Третяковска галерия
Подобна обида не може да мине без съответен отговор. Но се случва точно това. По няколко причини Руската империя избягва война и позволява кръвопролитието да се размине безнаказано.
Защо атакуват персийците?
Сергей Винокуров/ кинокомпания "Аврора", 2010
Александър Грибоедов е назначен за посланик в Персия през 1828 г. – година преди убийството му. Страната неотдавна е загубила война срещу Русия и е задължена да плаща тежки репарации, които падат на раменете на обикновените хора. Гневът на народа чака искра, която да го възпламени.
Персийските благородници имат свои собствени съображения срещу Русия. Откакто Армения се присъединява към Руската империя, много местни арменци търсят убежище в руското посолство с надеждата да напуснат Персия и да се върнат в историческата си родина.
Един от тези арменци, дошъл при Грибоедов в търсене на убежище и защита, е истинска заплаха за персийското ръководство. Якуб Маркарян Мирза – евнух в харема на шаха, който е и главен ковчежник на бижутата на шаха, знае твърде много тайни, за да може да му позволят да избяга във вражеска държава.
Грибоедов отхвърля всички молби на персийците да им върне Маркарян Мирза. Така че шахът решава да окаже натиск върху руснаците със сила. Провокатори започват да разбунват антируски настроения сред населението и жънат голям успех. Скоро хиляди жители на Техеран са готови буквално да унищожат руското посолство.
Шахът иска антируски протести, но не и директен конфликт. Многохилядната тълпа обаче вече е извън контрол. Кръвопролитието е неизбежно.
Кръвопролитието
Сергей Винокуров/ кинокомпания "Аврора", 2010
Александър Грибоедов лично участва в защитата на посолството в неравната битка с обезумялата тълпа. Персийците разбиват вратата, опитват се да нахлуят в сградата през прозорците и дори пробват да пробият покрива, за да влязат. Накрая убиват всички казаци, останалите дипломати и Якуб Маркарян Мирза.
Обруганото тяло на Грибоедов е изнесено от сградата и изложено пред целия град. Едва след директна заповед от шаха то е отнесено.
Единственият оцелял след техеранското кръвопролитие е секретарят на посолството Иван Малцев, който успява да се укрие по време на нападението. В сблъсъка са убити и 19 персийци.
Реакцията на Русия
Сергей Винокуров/ кинокомпания "Аврора", 2010
Дипломатичният скандал между двете държави със сигурност щеше да доведе до война при други обстоятелства, но не и през 1829 година. Русия е във война на изтощение срещу Османската империя и не може да си позволи да бъде въвлечена в още един сблъсък.
Шахът праща внука си Хозрев Мирза при цар Николай I с писмо, в което се извинява, и с огромния Шахски диамант, който и до днес се смята за едно от основните национални съкровища на Русия.
Руският владетел приема извинението на шаха и казва: "Позволявам на този злощастен инцидент в Техеран да потъне в забрава". Така персийците постигат целта си: Якуб Маркарян Мирза е мъртъв, а по заповед на Николай I репарациите на Персия са намалени и изплащането им е отсрочено с пет години.
Прочетете още: 6 случая, в които Русия успява да избегне "неизбежни" войни!