Монголското нашествие в Русия
Сергей Бодров старший/Кинокомпания "СТВ", 2007
За първи път Москва е ограбена и изгорена по време на монголското нашествие в Русия, много преди градът да стане столица на страната. Средно голям град на Владимирското княжество по онова време, Москва е обсадена от монголците през 1238 година.
При петдневната обсада московчани дори правят успешна атака срещу врага. Разгневени, монголците завладяват и изгарят града, като буквално нарязват на парчета командира на местния гарнизон.
Кампанията на хан Тохтамъш
Снимка със свободен достъп
Въпреки че победата на московския княз Дмитрий Донски над монголците в битката при Куликово през 1380 г. е значителна стъпка в руското освобождение от монголското владичество, крайната победа все още е далечна възможност. Монголците продължават да са мощна сила, с която другите трябва да се съобразяват, и те доказват това две години по-късно.
През 1382 г. монголският хан Тохтамъш нахлува в руските княжества и бързо и неочаквано стига до стените на Москва. Най-големите руски войски, водена от княз Дмитрий, по това време са извън Москва и градът изпада в паника.
Монголците измамват московчани, като им предлагат да преговарят и да пратят свои представители. Когато те преминават портите на града, основните монголски сили бързо ги последват, проникват в града и започват истинско клане.
Опустошението е огромно. Монголците вземат всичко ценно и изгарят града. Когато Дмитрий Донски се връща в Москва, той е шокиран от гледката на градските улици, осеяни с трупове.
Нападението на Девлет Герай
Апполинарий Васнецов/Костромски държавен исторически архитектурен и художествен музей-заповедник
Към VXI в. мощната монголска държава - Златната орда - вече е потънала в забрава, а бързоразвиващата се руска държава трябва да се справи с нейните остатъци - многобройни ханства и орди. Тези малки държави обаче все още са в състояние да извършват единични наказателни акции.
През 1571 г. Русия се оказва въвлечена в Ливонската война (1558-1583 г.), а повечето руски войски са мобилизирани в борбата с шведските и полско-литовските сили в Балтийско море. Кримският хан Девлет Герай решава, че това е отлична възможност да ограби руските земи.
Той спокойно потегля към Москва и изгаря близките села и покрайнините на града. Пожарът се разраства и достига самата Москва. Девлет се отказва от плановете си да нападне Кремъл и след като взема десетки хиляди пленници, се връща в Крим.
Вдъхновен от този успех, ханът дори предлага османският султан Селим II да завладее руската държава. Тези планове обаче пропадат, след като общата кримско-османска армия претърпява колосално поражение в битката при Молди, недалеч от Москва през 1572 година.
Полско-литовската интервенция
"Гоненето на поляците от Кремъл", Ернест Лиснер
Политическата криза и върлуващият глад в началото на VII в. водят до т. нар. Смутни времена в руската държава. Страната е разкъсана от различни политически групи и движения и страда тежко от интервенциите на чужди нашественици.
Най-успешната чуждестранна сила в Русия е Полско-литовската държава (Жечпосполѝта). Полските войски се включват активно във всички граждански конфликти, като подкрепят и използват различни претенденти за трона.
През 1610 г. поляците разгромяват войските на руския цар Василий IV, който скоро е свален. Руските боляри предлагат трона на полския княз Владислав Ваза. Без да срещнат каквато и да е съпротива, полско-литовските войски, водени от Станислав Жолкевски, влизат в града и превземат Кремъл.
Въпреки че поляците обещават да не включват Русия в Полско-литовската държава и да не накърняват православната вяра, те започват да действат като завоеватели и скоро предизвикват голямо обществено недоволство.
Антиполското движение обхваща цялата страна. Полският гарнизон е обсаден в Кремъл и след като опитите да се пробие блокадата не успяват, той се предава през 1612 година.
Освобождението на Москва обаче не означава край на войната, която продължава шест години. А Владислав Ваза се отказва от претенциите си към руския трон едва през 1634 година.
Великата армия на Наполеон влиза в Москва
"Пожарът в Москва през 1912 г.", Виктор Мазуровски
Отмъщението на поляците, които напускат Москва, идва 200 години по-късно. Полските войници от 5-и корпус във Великата армия на Наполеон са сред първите, които влизат в Москва през 1812 година.
Руските командири решават да напуснат Москва след тежките жертви, дадени от войските при Бородинската битка. Когато на 14 септември Наполеон влиза в града, той го намира почти напълно изоставен.
Френският император очаква инициативата за преговори да дойде от руската страна, но вместо това руснаците подпалват по-голямата част от Москва, унищожавайки големи части от града. Французите отвръщат с масови екзекуции и грабежи.
Само след един месец, давайки си сметка какви биха могли да бъдат перспективите през зимата, Наполеон решава да напусне града и да се оттегли. Без да постигне каквото и да бил,о Великата армия започва дълго и мъчително пътуване до дома, което на практика води до разпадането ѝ.
Потопи се и в тези 5 руски панорамни исторически музея, които ще те върнат назад във времето!