Три разпространени мита за съветите в Афганистан

В. Суходолски/Sputnik
По повод 30-ата годишнина от оттеглянето на съветските войски от конфликта в Афганистан разгледахме популярните митове, които все още витаят около отминалите събития.

1. СССР претърпява военно поражение и се налага да отстъпи

Един от най-упоритите и широкоразпространени митове за войната в Афганистан от 1980-те години е свързан с твърдението, че СССР е претърпял военно поражение от муджахидините и САЩ. След като биват разбити на бойното поле, съветите нямат други опции освен да изтеглят войските си от страната през 1989 година.

Муджахидини с пленен съветски танк, 27 декември 1979 г.

Това твърдение обаче е далеч от историческата действителност, тъй като в средата на 1980-те години има сериозни опасения, че муджахидините са губещата страна. Мортон Абрамович, директор на Бюрото за разузнаване и разследвания от 1980-те години, част от Държавния департамент, през 1997 г. казва: "През 1985 г. имаше реални опасения, че (муджахидините) губят, че са някак омаломощени, разпадат се. Загубите бяха високи и въздействието им върху съветите не беше голямо".

Твърди се още, че снабдяването на муджахидините с ракетни установки Stinger от САЩ наклонява везните в полза на антисъветските сили. Поради това Военновъздушните сили на СССР губят повече машини и личен състав, но няма информация, че това е обърнало хода на играта.

Борис Громов, ръководител на 40-а съветска армия, изпратена в Афганистан през 1979 г., отхвърля самото съпоставяне "победа-загуба". Той твърди, че е ставало дума за военни операции срещу партизани и поради това дори не се е очаквала някаква ясна "победа". Както отбелязва Громов, съветските сили са контролирали по-голямата част от Афганистан по време на кампанията, дори един военен пост не е завзет от муджахидините, въпреки нарастващата финансова поддръжка от чужбина.

"В разгара на конфликта 40-а армия има 108 800 войници и това доказва факта, че никой не се е стремял към класическа победа в Афганистан", казва Громов, намеквайки, че количеството им е било достатъчно, за да контролират ефективно страната. За сравнение САЩ изпращат пет пъти повече войници на територията на пет пъти по-малкия Виетнам и въпреки това са принудени да напуснат.

2. "Безмилостността на съветския войник"

Понякога се твърди, че СССР е успял да се задържи в Афганистан благодарение на безмилостността в методите си. Според Громов обаче историите за "безмилостните съветски войници" водят началото си от онези, които подкрепят муджахидините и се опитват да оправдаят увеличението на финансовата и политическата им легитимност.

Съветският генерал смята, че СССР е осъществил няколко граждански икономически и политически програми, целящи да подобрят живота на местните. "Например само през 1982 г. 40-а армия провежда 127 граждански операции, в които подсигурява ремонт на жилища, строеж на пътища, доставки на храна и медикаменти за местните афганистанци и дори организира някои културни събития".

Бившият британски дипломат и автор на книгата "Афганци" (2011) Родрик Брайтуайт в интервю по повод книгата си признава, че е бил изненадан от това какви отношения са свързвали съветите с местното население. "Войниците са били в тесни контакти с местните: селяни, търговци. Отидох в Афганистан и попитах местните кога са живели по-добре: сега или когато руснаците са били там. Интересно е, че всички афганистанци смятат самия въпрос за глупав. Всички те отговориха: Разбира се, че беше по-добре при руснаците".

Има много примери за подобна нагласа от страна на афганистанците в този разказ, чийто автор е решил да проучи ситуацията от първа ръка.

3. "Съветско-афганистанската война"

Конфликтът през 1980-те години често е наричан Съветско-афганистанска война. Същевременно съветските войски са поканени от официалните власти в Афганистан. Нещо повече, опонентите на подкрепяния от съветите режим имат поддръжка от Пакистан, Саудитска Арабия и Запада, така че конфликтът е установен на международно равнище и е трудно цялата му сложност да бъде обобщена като борба между съветския и афганистанския народ, част от който безспорно подкрепя режима в Кабул.

Водачът на съветските сили в Афганистан отрича самата употреба на термина "война" тук. Според него той вероятно не е уместен поради "ниската интензивност на военни действия".

Би било несправедливо и да се твърди, че съветските войски са влезли в страната, с което са предизвикали гражданска война в Афганистан. Има свидетелства, че противниците на просъветския режим в Кабул надигат оръжие преди декември 1979 година.

Западната подкрепа на муджахидинското движение също предшества намесата на СССР във въоръжения конфликт. Тогавашният служител в ЦРУ и по-късно министър на отбраната Робърт Гейтс си спомня оперативна среща от март 1979 г., в която от ЦРУ питат дали трябва да окажат поддръжка на муджахидините и така "да засмучат съветите във виетнамския капан". На въпросната среща се съгласяват да им окажат финансова подкрепа.

Отговаряме и на основния въпрос по темата: Защо СССР праща свои войски в Афганистан?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"