В ранната утрин на 11 април 1918 г. Императорският германски флот наближава Хелзингфорс (днешен Хелзинки), за да се включи във Финландската гражданска война и да смаже силите на комунизма. Това обаче не е единствената цел.
Съветският Балтийски флот – неутрална страна в този конфликт, е пуснал котва във финландската столица и се готви за завръщане у дома. Германското ръководство обаче има амбициозни планове да плени руските военни кораби, които изглеждат лесна плячка.
Една брилянтна руска операция обаче проваля тези планове, а силуетите на последните заминаващи руски кораби са единственото нещо, което германските офицери виждат на хоризонта. Точно под носа им командирът на Балтийския флот – капитан Алексей Шчастни, успява да организира дръзка и трудна евакуация на няколкостотин плавателни съда през замръзналия Фински залив към руската военноморска база в Кронщат.
В капана на леда
Sputnik
В началото на 1918 г. руският Балтийски флот е бледа сянка на миналата си слава. След като издържа Първата световна война и хаоса на Революцията, той е обзет от лоша дисциплина и нисък дух. Не липсва и неподчинение, избухват и няколко сблъсъка между офицери и моряци.
Току що получилата независимост Финландия вече не е част от Русия и руските войници, включително Балтийския флот, са принудени да напуснат страната. Моряците просто чакат заледеният Фински залив да се размрази.
Плаването в пролива през суровата зима на 1918 г. почти престава и макар че капитан Шчастни разполага с няколко ледоразбивача, той пуска военните кораби да плават само в краен случай.
И настъпва точно такъв краен случай. Германците подписват мирен договор с руснаците в Брест-Литовск на 3 март, но нямат търпение да се възползват от слабостите на руснаците, затова решават да пленят целия Балтийски флот.
Германците напредват
Снимка със свободен достъп
Германското ръководство иска да убие два заека с един куршум. Финландия е разкъсвана от гражданска война между Червените и Белите. Русия е обявила неутралитет (поне официално), а Германия се кани да се включи в конфликта и да разшири влиянието си в региона.
Германците предлагат да помогнат на Белите във Финландия – жест, който те приемат с благодарност. На 5 март Императорският флот приближава Оландските острови, които стават главната германска база за намесата във Финландия.
През следващите седмици германските войски се приближават все повече към руския флот: на 3 април те окупират полуостров Ханко в южна Финландия, а на 7 април навлизат в гр. Ловииса на около 80 км от Хелзингфорс.
Германците са сигурни, че руският флот е в капан и няма да има достатъчно време да напусне Кронщат. Няколкостотин военни кораба им се струват като лесна, безпомощна и привлекателна плячка.
Болшевишките лидери предлагат на капитан Шчастни две опции: да прибере флота у дома или да го взриви. Втората опция е много по-лесна, но капитанът решава да спаси корабите.
"Леденият поход"
Снимка със свободен достъп
Организирането и мотивирането на моряците, обхванати от нисък дух, не е лесна задача, но капитан Шчастни постига невъзможното, като убеждава офицерите си да действат спокойно и бързо, въпреки че имат малко време.
Капитанът осъзнава, че не може да премести всичките си кораби наведнъж и решава да изпълни евакуацията на три етапа: първият е в началото на март, когато Финският залив все още е скован от ледове.
Първата група кораби напуска Хелзингфорс на 12 март. С огромни усилия ледоразбивачите пробиват леда, за да проправят тесен път за десетките кораби. Тъй като шестте руски военни кораба са много ценни, те първи напускат финландската столица.
Механикът, известен в историята като Г. Трусов, служи в подводницата "Тур" и си спомня колко трудно е било на ледоразбивача "Ермак" да прочисти пътя за останалите: "Дебелият лед трудно се предаваше на яростната атака на военноморския гигант. От време навреме той спираше, връщаше се и отново тръгваше да разбива ледените хребети".
Снимка със свободен достъп
Докато през лятото подобно пътуване отнема няколко часа, в ранна пролет за него е нужна почти седмица. На 17 март първите кораби навлизат в Кронщат.
Втората група кораби напуска Хелзингфорс на 4 април, а само три дни по-късно третата група трябва да отплава бързо, защото германските войски и бойни кораби вече са опасно близо до града.
Капитан Шчастни напуска Хелзингфорс на един от последните кораби на 11 април – в навечерието на завземането на града от германците. Техните офицери обаче безпомощно гледат как руснаците се измъкват под носа им.
Снимка със свободен достъп
Ескадрила британски подводници, били се в Балтийско море рамо до рамо с руснаците през Великата война, също е позиционирана в Хелзингфорс. Тя не може да се запъти нито към Англия, нито към болшевишка Русия. Тъй като не искат да се предадат на врага, британците потапят подводниците в залива и тръгват към Лондон, както могат.
"Благодарността" на Троцки
Getty Images
На 20 април последните военни кораби на Балтийския флот стига до Кронщат. Капитан Шчастни не губи нито един плавателен съд и се връща у дома с всички 236 кораба, включително шест бойни, пет крайцера, 59 разрушителя и 12 подводници. Изоставени са само няколко незначителни кораба.
Капитан Шчастни е обявен за "червен адмирал" и "спасител на флота". Той със сигурност е герой, но не за всички.
Престижът на капитана е толкова голям, че Лев Троцки започва да му завижда. По онова време Троцки отговаря за съветската армия и за съветските военноморски сили. Нещо повече – Шчастни и Троцки не се разбират и спорят по всеки въпрос. Така Троцки решава да унищожи известния капитан, когото нарича "важен престъпник".
Благодарение на интригите на Троцки капитан Шчастни е обвинен в контрареволюционна дейност. "Шчастни, извършвайки едно героично дело, си печели популярност, която по-късно е щял да използва срещу съветската власт", се посочва в обвинителния акт.
Въпреки очевидната абсурдност на това обвинение властта на Троцки изиграва решаваща роля и командирът на Балтийския флот е екзекутиран на 22 юни 1918 година. Неговата роля в "ледения поход" е изцяло премахната от съветската историография.
Малко преди смъртта си капитан Шчастни казва: "Троцки ме екзекутира поради две причини: първо, за това, че спасих флота в невъзможни условия; и второ, защото знаеше колко съм популярен сред моряците и това го плашеше".
Намери и унищожи: презирани съветски врагове, заловени и убити в чужбина!