7 ноември 1944 г. обещава да е идеален ден за съветските войници, маршируващи край гр. Ниш в Южна Югославия. Червената армия и местните бунтовници неотдавна са освободили Белград и продължават успешната си офанзива на Балканите. Освен това СССР празнува 27-годишнината от Революцията през 1917 г., а колоната се движи, окичена с многобройни съветски флагове и под акомпанимента на оркестър.
Изведнъж спокойното настроение на съветските войници преминава в тревога. В небето се появяват десетки непознати самолети. Това изглежда странно, тъй като няма данни Луфтвафе да действа в този регион.
Скоро съветите осъзнават, че това е фалшива тревога. Видяното е група съюзнически американски изтребители Lockheed P38 Lightning, летящи над съветската колона.
Тогава обаче се случва нещо неочаквано: американските самолети започват да стрелят по съветските войници. Те се разбягват, махат с ръце и развяват червените знамена в отчаян опит да покажат на пилотите, че са направили грешка. Нищо обаче не помага.
Войниците нямат друг избор, освен да подготвят противовъздушните си оръдия и да пуснат собствените си изтребители в небето. Следва една от най-странните битки на Втората световна война.
Въздушната битка
Епизодите на приятелски огън между съветските и американските войници се случват често през Втората световна война. P-38 много прилича на германския FW-189, а тези американски самолети често попадат под огъня на съветските оръдия АА. Никога обаче не е имало такива жертви, както в онзи ден край Ниш.
Стрелбата по беззащитната колона взема живота на 27 съветски войници, включително един генерал. Ранени са 37 души, а 20 превозни средства са напълно унищожени.
Когато съветските оръдия АА, позиционирани на близкото летище, забелязват атаката срещу колоната, те незабавно откриват огън по самолетите P-38. Американските машини изместват вниманието си към съветското летище и го атакуват. Там са убити още четирима съветски военнослужещи.
Над летището американците са засечени от съветските самолети, което провокира първата въздушна битка между двете страни в историята. В резултат на 15-минутния сблъсък съветите губят четири самолета Як-3 и Як-9, а американците – три P-38.
"Атаките на изтребителите Lightning спряха, едва когато капитан Колдунов, рискувайки да бъде свален, приближи водещия американски самолет и демонстрира идентификационните знаци на самолета си", пише генерал Алексей Антонов на Джон Дийн – шеф на американската военна мисия в СССР.
След като осъзнават грешката си, американците незабавно напускат битката и района.
Фатална грешка
Без да губят и минута, двете страни започват съвместно разследване на инцидента. Американците не се отказват от отговорността си и открито признават вината си.
Те твърдят, че американските самолети са искали да бомбардират германски войски край гр. Нови Пазар, но поради грешка в навигацията една група P-38 се е отклонила със 100 км на изток. Там те са се натъкнали на колоната от съветски войници и са ги объркали с нацисти.
Освен ръководството на Американските въздушни сили извинение към СССР от името на президента на САЩ Франклин Рузвелт поднася и американският посланик Аверел Хариман.
Забрава
Битката би могла да доведе до огромен скандал и значително да засили напрежението между СССР и САЩ. Това е точно това, от което и двете страни нямат нужда в навечерието на победата, затова те решават да потулят случая.
Друга причина за това решение е желанието да не правят подарък на пропагандната машина на Хитлер, която би била много щастлива да забие клин между Съюзниците.
САЩ и съветските въздушни сили вземат горчив урок. На 26 ноември те съвместно определят строги граници, където самолетите им могат да действат отделно едни от други, за да не се повтори подобен трагичен инцидент.
Разберете и кой е най-добрият танкист на Съюзниците през Втората световна война!