Суровата реалност: дали мистерията около загадъчната смърт на групата на Дятлов е разкрита?

Архивна снимка
Дали не е вдигната завесата от тайни около страданията на групата на Дятлов?

Слабата подготовка на туристическата група на Игор Дятлов за толкова тежко пътешествие до Северен Урал, както и неблагоприятните метеорологични условия в началото на февруари 1959 г. в планината Холатчахъл, са сред причините, довели до гибелта на тези млади хора, пише издание "Московски комсомолец", като се позовава на проучване от 2015 г. на Руския следствен комитет, за първи път публикувано едва сега.

Според експертите групата е нямало как да успеят да преминат 300 км за 21 дни, както са планирали.

Както гласи текстът, изтъкнатите експерти изясняват обстоятелствата, при които са загинали туристите. Криминологът Владимир Соловьов работи по осветяването на смъртта на императорското семейство Романови, а Сергей Шкрябач е заместник-началник на Главното криминално управление на Следствения комитет на Русия. Той е известен още като опитен алпинист, участвал в над 20 планински експедиции.

По мнението на авторите от "Московски комсомолец" следователите са успели да възстановят единствената възможна следа от случилото се в нощта между първи и втори февруари 1959 г. на връх Холатчахъл. Следователите стигат до заключението, че групата на Дятлов не е била адекватно подготвена за толкова сериозно изкачване в сложни метеорологични условия. Повечето от членовете ѝ са участвали в експедиции по 4-6 пъти, а водачът им 9 пъти, но за първи път започват зимен поход от трета степен на сложност и то без необходимата екипировка и умения. Така Дятловци още на първите превали на 880 метра височина се изправят срещу силни ветрове и мразовити склонове, които не могат да преминат, затова трябва да заобиколят, а при това ги посрещат още пет превала и два върха по пътя.

Освен това групата не са разполагали с подходящи карти на терена и са се ориентирали наслуки. Неподготвените туристи са си избрали място за нощуване, което обаче след десет часа снеговалеж се е превърнало в свлачище. Същата нощ се надига ураганен вятър и температурата пада до 40 градуса под нулата.

Палатката им обаче е застигната от лавина – спасителите виждат само части от покрива ѝ, подаващи се изпод снега – а в нея връхните дрехи и екипировката на бедстващите. В рамките на 4 месеца едно по едно откриват и телата им в околността. Леко облечени и боси Дорошенко и Кривонищенко са успели да запалят огън, но не и да го поддържат – и бързо са замръзнали. Дятлов, Колмогоров и Слободин са опитали да се върнат в палатката за топли дрехи, но също се оказали жертви на хипотермиятя. Третата група, в която са Дубинина, Колеватов, Золотарев и Тибо-Бриньол, са открити едва четири месеца след трагедията – като през цялото това време са останали под дълбокия сняг, пишат руските медии.

Криминолозите, участвали в разясняването на обстоятелствата около трагичната смърт на групата на Дятлов, след проучване на материалите стигат до заключението, че разследваето, проведено веднага след откриването на телата на замръзналите туристи, е било небрежно и дилетантско. Тогава експертите не са взели предвид специфичната характеристика на терена, не са получили данни за метеорологичната и сеизмичната активност и не са се справили с анализа на екстремната ситуация, нивото на подготовка и уменията на загиналите в експедицията. Според изследователите от 2015 г. информациите за "огнени топки" и радиоактивни лъчения могат да се нарекат мистически и показват непрофесионалния подход на разследващите: "Следва да считаме, че причината за гибелта на туристите е стихийната сила, която туристите не са били в състояние да преодолеят", смятат те.

Не е само групата на Дятлов: разказваме ви за още две загадъчни трагедии в руските планини!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"