Вторият Дракула: Как един луд съветски учен се опитва да постигне безсмъртие чрез кръвопреливане

Малко преди смъртта на Владимир Ленин през 1924 г. в Русия се появява тайно общество. Членовете му си организират конспиративни срещи в сигурни домове, където набират доброволци за участие в кръвопреливания. Зловещо, нали? Простено ще ти бъде, ако мислиш, че това е секта или религиозен култ, но всъщност организацията е управлявана от един много здрав болшевик - Александър Богданов (истинското му име е Малиновски), близък съратник на Ленин, съосновател на партията и известен учен, който стои зад социалистическия институт.

"Великият визионер", както е наричан от последователите си, се опитва да разкрие тайната на безсмъртието.

"Дракула" на Брам Стокър намира голям отзвук  сред читателите в руската империя, като поражда силен интерес и у самия Николай II. Това увлечение се пренася и в социалистическите времена. Въпросите какво е значението на кръвта, на жертвата се радват на мистичен плам в страна, която току-що е загубила два милиона души във война с безпрецедентни мащаби и бруталност на световно равнище.

"Защо просто не го възкресиха?",  пишат мнозина военни от армията за смъртта на Владимир Ленин през 1924 година. Идеята, че такава колосална фигура може да умре, е немислима.

Ленин сякаш е повален от стрес, изтощение и недохранване, които водят до много  симптоми, засегнали почти цялата управляваща болшевишка класа от старата школа в средата на 1930-те години. Те дори нямат време да започнат "еманципирането на света от капиталистическата тирания". Нещо трябва да се направи.

Не е тайна, че в зората на болшевиките Русия е силно експериментална страна. В търсенето на съвършения руснак не е останал и камък, който да не е преобърнат, включително и известните сексуални реформи.

Заради мистичната привлекателност на кръвта някои учени по това време предполагат, че цялата личност, душа и имунната система на човека се съдържат в кръвта им.

Богданов е тъкмо такъв учен. Не само това - той е ерудит и страстен наблюдател на звездите и е силно привлечен от Марс, планетата, която той си представя като своеобразно социалистическо утопично общество на кръвни братя. Тези идеи поставят основите на неговия роман "Червената звезда". В него се разказва за учен, който пътува до Червената планета и установява, че комунистите почти са постигнали безсмъртие и то благодарение на кръвта.

Разрив с Ленин

Ленин е разочарован от влечението на Богданов към фентъзи жанровете и научната фантастика и това води до разрив между двамата. Ленин вярва, че Богданов кара хората да преследват глупави мечти, вместо да се съсредоточат върху работата по изковаването на революцията. Богданов обаче е твърде полезен по това време, тъй като е втората фигура в партията и човекът, ръководил болшевиките по време на изгнанието на Ленин.

Въпреки това тяхното приятелство не може да оцелее заради различията им: Ленин проповядва диалог и сътрудничество, включително участие в Думата - законодателния орган на Русия. Богданов пък е против да се участва в него и настоява за още по-ляв курс от обявения от самия Ленин.

Заедно с приятеля си Леонид Красин Богданов създава военно крило към Централния комитет на РСДРП. Парите от експроприациите, извършени от организираните групи, се разпределят сред различни организации, контролирани от Ленин и Богданов. Богданов е  гневен, че повече пари сякаш отиват за каузата на Ленин.

Скоро Богданов ще бъде изключен от Работническата партия. Двамата имат коренни различия по тълкуването на марксизма и творбите на Ленин започват да отразяват това, призовавайки Богданов да бъде изхвърлен заради неговите "буржоазни" възгледи. По това време дори семейството на Ленин се надява той да смекчи позицията си. Болшевикът обаче изобщо няма такова намерение и дори забранява романите на Богданов да бъдат четени в семейния му кръг.

Богданов пък си мисли, че идеалите на Ленин са "абсолютен марксизъм"-   "кръвопиец на Стария свят", превръщащи последователите във вампири, а Ленин е главният сред тях. Богданов губи партията си, работата си и доверието, докато си разменя литературни удари с хора, за които е мислел, че са му другари.

След опустошението на Първата световна война обаче се появява лъч светлина: "науката може да направи всичко" става мантрата на 1920-те и 1930-те години.

Тогава Михаил Булгаков току-що е публикувал блестящата си научно-фантастична сатира "Кучешко сърце". В тази повест се разказва как душата на куче се пренася в човек и тя е друг символ на времето. Става ясно, че науката започва да се вдъхновява от измислицата. И Богданов е главният проповедник на тази идея.

Проблемът с науката на Богданов

Богданов не се интересува от това, което днес знаем за кръвта - от кръвни групи и  резус-системата до цяла поредица от други фактори. Неговата наука е изпълнена с опасност и най-често той самият изпълнява ролята на морско свинче.

Кръвта се взема от пациентите, излива се в стерилен контейнер и се смесва с противосъсирващ агент преди да се извърши кръвопреливането. Необходимо е да се работи бързо, за да се предотврати образуването на бактерии.

Групата поклонници на Богданов се разраства, тъй като този експеримент, граничещ с лудостта, започва да проявя признаци на напредък: самият Богданов твърди, че е започнал да изглежда с 5-10 години по-млад, а подаграта на жена му също проявила симптоми на подобрение. Хората не могат да повярват на очите си!

Не минава много време и самият Сталин се заразява от този научен бъг, което го кара да се възползва от Богданов и неговите експерименти и дори да му предложи да се присъедини към партията, от която е изключен от неговия предшественик.

Сталин със сигурност не е Ленин и вярва, че се нуждае от всяко преимущество, ако (когато) започне следващата световна война. Не се пестят пари, за да се намери военно приложение за кръвопреливанията.

По заповед на лидера през 1926 г. е създаден Институтът по кръвопреливане. Богданов става негов директор. Силното му увлечение по идеята за кръвното братство, описано в неговата марсианска научно-фантастична творба, най-сетне започва да дава плодове.

За жалост безумният учен и научен фантаст болшевик няма достатъчно време, за да проучи коректно ефектите от неговите процедури за подмладяване. По онова време хората нямат представа за еритроцитите или за плазмата или пък каквито и да било проверки и практики, които днес се прилагат за успешна трансфузия.

Богданов се интересува много дали цялата имунна защита на човек се предава чрез кръвта. Един млад мъж, страдащ от туберкулоза, изглежда идеалният кандидат, който да тества тази теория.

Пациентът и ученият си разменят литър кръв.

На Богданов не му помага това, че е сравнявал собствената си кръв с кръвта на Дракула – неуязвима за човешки болести. Тази дванадесета трансфузия става и последна. В продължение на три часа състоянието и на двамата започва да се влошава: треска, гадене, повръщане - всички признаци на сериозно отравяне.

Въпреки това Богданов решава да запази в тайна преливането. В този болезнено тежък ден той се чувства дори по-зле от бедния Калдомасов - страдащия от туберкулоза. Въпреки това отказва лечение в напразен опит да разбере какво е станало.

Бъбреците на Богданов отказват след 48 часа, което води до смърт от хемолитична реакция. Последните му думи, според интервюто на Канал 1 с неговия потомък икономиста Владимир Клебанер, са: "Направете каквото трябва. Трябва да се борим докрай".  Богданов умира на 7 април 1928 г. на  54 години.

Какво обаче става със студента? Той е на 21 години и оцелява. Лекарите не могат да кажат защо, дори и след още едно преливане в последния момент, не успяват да спасят Богданов от смъртта. По-късно ще стане ясно, че тази последна процедура не е причината (и той, и Калдомасов са с нулева кръвна група) - но предишните 11 са причина да се създадат толкова антитела в тялото на Богданов, че дори и правилната кръв би била отхвърлена. Това е всичко, което знаем.

Сталин е много ядосан. След като е обещал десетки хиляди рубли за Института за кръвни изследвания на Богданов, съветският лидер започва да се съмнява, че всички учени са шарлатани и изнудвачи.

В крайна сметка обаче, благодарение именно на работата на Богданов, съветската хематология постига така необходимия ѝ напредък.