От раждането си кирилицата е претърпяла сериозни промени, за да стане силата, която е днес. Ето защо тя царува в Русия.
Кирилицата е създадена, за да обедини земите на Рус под православния чадър
Ранната кирилица е сътворена от учениците на Кирил и Методий, за да се разпространява Библията на старославянски. Друга нейна цел е да вкара клин между новата енория на Изток и католическата енория в Европа (католическите свещеници използват латиница). В някои балкански държави, а по-късно през IX и X в. и в Киевска Рус, кирилицата помага да се подчертае разликата между православието и католицизма. През X в. Руската православна църква я приема като официален език за служби и проповеди. Тъй като църквата е главният образователен орган, кирилицата става азбуката на староруския език. Тя включва пълната гръцка азбука (24 букви) и има 19 допълнителни букви за славянски звуци.
Петър Велики опростява кирилицата, за да засили търговията с Европа
Петър Велики въвежда първата реформа на руския език през 1708 г., а четири години по-късно тя е напълно завършена. Самият цар променя 32 букви, като много от формите им са доближени до латинските, за да могат лесно да бъдат моделирани от печатарите в Европа. Петър премахва много излишни горни знаци и настоява изреченията да започват с главна буква. Въведени са и арабските числа вместо азбучните числа, използвани по-рано.
Първоначалните метални набори, излети за първия шрифт на реформата, са произведени в Холандия. Заедно с буквите и печатарските машини, Петър поръчва и първите словослагатели и типографи да научат руснаците на съвременни методи за печатане. Новият шрифт се използва за книги, вестници и разглашения.
Управлението на Петър създава близки икономически, образователни и военни връзки между Русия и Европа – гражданският шрифт на царя показва руския език пред света.
Ортографската реформа на болшевиките през 1918 г. се бори с неграмотността
Руският език и кирилизираните шрифтове се развиват през XVIII и XIX в., като през 1918 г. те вече включват 35 букви. Важат сложни правила – дори по-объркващи от днешните, както и много уникални падежи и употреби на букви, които хората трябвало да помнят наизуст. Болшевиките прокарват план, изготвен през 1904 г. от най-добрите лингвисти в Руската империя, за опростяване на езика и елиминиране на неграмотността в страната.
Реформата е одобрена и така се ражда руската азбука от 33 букви, която познаваме днес. За да наложат новите лингвистични правила, болшевишките офицери просто конфискуват старите метални набори от печатниците. Новата версия на кирилицата отново изпраща послание към света: има чисто нова държава с реформиран език, който ще бъде възприет от милиони.
Разпространение на руския език в останалите комунистически страни
През 1956 г. руският език претърпява последната си сериозна реформа. Ако трябва да сме точни, тя не засяга кирилицата – просто решава някои сложни ортографски случаи и прави езика по-лесен за изучаване.
Варшавският договор от 1955 г. подготвя почвата руският да бъде преподаван в страните, които го подписват. През 1964, 1973 и 1988 г. са направени още опити да се реформира езикът, които водят до някои малки промени. Общо взето в момента ние използваме модела на кирилицата от 1956 година. От 1990-те години руските типографи започват да разработват шрифтове на кирилица за дигитално и печатно издаване, а днес в интернет на кирилицата се падат 6% от съдържанието на водещите 10 милиона сайта, отстъпвайки единствено на английския (54%).
Прочетете още: Класовата борба с азбуката!