5 известни руснаци, за чиято смърт се носят теории на конспирацията

История
ОЛЕГ ЕГОРОВ
Известен писател – погребан жив; император, избягал в Сибир и отровен съветски лидер. Вярвате ли на тези слухове?

Александър I Романов (1777 - 1825)

Той става император през 1801 г. и се смята, че изиграва роля в преврата срещу баща си – император Павел I. Предполагаемият заговор е забравен след военните триумфи на Александър. Той  побеждава Наполеон Бонапарт през 1812 г., с което прекратява френското господство в Европа. През 1814 г. Александър и хората му гордо влизат в Париж.

Към 1825 г. Александър е на 47-годишна възраст и в добро физическо здраве – затова смъртта му от коремен тиф е голяма изненада. Внезапната му кончина подхранва теориите, че той всъщност е инсценирал собствената си смърт и е заживял спокойно в Сибир като селянин на име Фьодор Кузмич за още 39 години.

Няма доказателства, че това се е случило. Самият Фьодор Кузмич никога не заявява, че е Романов, но не го и отрича. Историците остават особено скептични, докато конспиративните теории твърдят, че Александър е заменил златния трон за хижа в дълбока Русия.

Александър Пушкин (1799 - 1837)

Забравете за Толстой и Достоевски – за руснаците Пушкин е най-голямата литературна звезда! Той умира трагично по време на дуел с французин, за когото подозира, че се заглежда по жена му. Съществува обаче и друга версия за смъртта на Пушкин, според която поетът само се е преструвал, че ще се срещне с въпросния мъж, преди да избяга към Франция.

Пушкин отлично владее френски и отчаяно иска да избяга от царското управление и руската цензура. И тук идва най-добрата част: според тази версия той е променил името си на... Александър Дюма! Да, именно човекът, който създава "Тримата мускетари" и "Граф Монте Кристо" наред с други велики романи. Това очевидно обяснява защо Дюма пише "Учителят по фехтовка" – роман, посветен на декабристите, които Пушкин познава доста добре.

"Разбира се, това е пълна измислица, но поне е смешно", коментира литературният критик Лев Оборин. "Тази версия се основава предимно на някои портретни прилики: Пушкин е имал прадядо африканец, а Дюма – баба". Теорията е фундаментално погрешна: кариерата на Дюма започва по-рано от 1937 година. Освен това стиловете им на писане са напълно различни.

Николай Гогол (1809 – 1852)

Друг руски фаворит – Гогол – умира от недиагностицирана болест през 1852 г., което дава плод на мрачни легенди. В завещанието си Гогол пише: "Аз ви моля да не погребвате тялото ми, докато не се появят осезаеми признаци на разпад". Той се ужасява да не бъде погребан жив.

За негово съжаление според легендата най-лошите му страхове са се сбъднали. Почти 80 години след смъртта му гробът му е ексхумиран в присъствието на писателя Владимир Лидин, който твърди, че е видял гнилото тяло свито в ковчега, а по негови думи тапицерията е била разкъсана, докато погребаният се е опитвал да се измъкне от гроба си.

Това обаче не е вярно. "Лидин обожаваше да си измисля неща", пише Михаил Давидов, асистент в Медицинската академия на Перм. "Разпадът се случва много бързо, така че 79 години след смъртта от тялото остават само кости, които дори не са свързани едни за други. И дървеният ковчег просто би изчезнал".

Анастасия Романова (1901 – 1918)

Великата княгиня Анастасия Николаевна, дъщеря на Николай II, е на 17 години, когато е разстреляна от болшевиките заедно с останалата част от семейството си – и смъртта ѝ дава плод на много теории на конспирацията. Около 30 жени твърдят, че са Анастасия, всяка от които измисля чудна история за бягство в последната минута.

Най-успешният претендент е Анна Андерсън - жена от полски произход, която вероятно страда от психическо заболяване. Въпреки че успява да заблуди някои от Романови, повечето хора не вярват на историята ѝ, която обаче все пак дава мотив за заснемането на филм. "Анастасия" е излъчен през 1956 г. и е базиран на историята на Андерсън. През 1997 г. филмът е преработен в анимация от Disney.

Владимир Ленин (1870 – 1924)

"Бащата на СССР" също става жертва на няколко конспиративни теории. Скоро след победата на болшевиките в Гражданската война Ленин заболява и, след като се бори две години с болестта, умира през 1924 година.

Някои вярват, че Сталин е убил Ленин, както и Лев Троцки, който е изгонен от Русия през 1920-те години. "За Сталин смъртта на Ленин е единственият начин да се разчисти пътят му към властта", пише Троцки.

Въпреки това текстовете, подкрепящи версията за отравянето на Ленин от Сталин, остават популярни само сред историците, занимаващи се с Троцки. Повечето учени са съгласни, че здравето на Ленин е внимателно наблюдавано и че в началото на 1920-те Сталин не е имал достатъчно политическа власт, за да убие Ленин.

Ако си падате по конспирациите, ето още пет теории на заговора: в какво вярват руските конспиролози?