Борис Ефимов публикува първата си карикатура в имперска Русия през 1916 година. Роден с фамилно име Фридлянд, той го променя по време на гражданската война, докато живее в Киев, където антиеврейските настроения са силни. В началото на 1920-те години Ефимов се мести в Москва, където среща висши съветски представители като Николай Бухарин, главен редактор на в. "Правда", и Лев Троцки, който отговаря за Червената армия. По-късно Ефимов казва, че много е уважавал Троцки, който пише увода към първите му сбирки на карикатури.
Снимка архив
В края на 1920-те години обаче Бухарин и Троцки са губещите в горчивата битка за властта и са обявени от Йосиф Сталин за "врагове на народа". Ефимов, който работи за централните съветски вестници, сега трябва да изобразява тези паднали мъже в отрицателна светлина, въпреки че преди това им се е възхищавал. По-късно той признава, че ако е имал втори шанс, никога е нямало да ги представи по този начин. Добавя, че се е страхувла за семейството си, защото родните му са могли да бъдат хвърлени в затвора и убити, ако откажел задачата.
Снимка архив
Това не са празни думи. Братът на Ефимов - известният съветски художник Михаил Колцов, който отразява гражданската война в Испания и е прототип на един от героите в романите на Хемингуей, е обвинен в шпионаж в полза на чуждестранните тайни служби и е осъден на смърт. "Това зло, безсмислената смърт на най-близкия човек, беше катастрофа", казва Ефимов в интервю почти 60 години след трагичното събитие.
Снимка архив
Позицията на Ефимов към Сталин е спорна. От една страна Сталин арестува брат му, но от друга - той не наранява карикатуриста. "Когато Берия [началникът на службите за сигурност] показа на Сталин лист хартия с името на Ефимов, лидерът каза: "Не го докосвайте!". Сталин оценява Ефимов като карикатурист", споделя внукът на художника. Ефимов нарича съветския лидер "спонтанен феномен, за когото човек не може да използва такива понятия като "добър"и "лош". Той признава още, че е чувствал "благоговение" към Сталин дори след арестуването на брат си.
Снимка архив
Ефимов рисува много карикатури по време на Втората световна война и се твърди, че Адолф Хитлер е разгневен от творбите му. Ефимов казва, че нацисткият лидер го е включил в специален списък "Намери и обеси".
Снимка архив
Впечатляващите рисунки на Ефимов са изключително популярни и десетилетия наред карикатуристът съхранява много писма, с които съветските войници му благодарят за неговата работа. По време на войната той също носи униформа и има чин майор.
Снимка архив
През 1947 г. Сталин нарежда на Ефимов да направи карикатура, която става един от символите на началото на Студената война. Предполага се, че става въпрос за американските военни планове да заемат позиции в Арктика, за да се борят срещу потенциална съветска заплаха там. Ефимов решава, че има няколко дни, за да я направи, но в 3:30 ч сутринта телефонът иззвънява и самият Сталин му казва, че очаква карикатурата да е готова за два часа и половина. Ефимов трябва да побърза. Той завършва творбата си навреме и Сталин харесва последната версия, но коригира надписа: "Айзенхауер сам се защитава". Както карикатуристът припомня, това става "сензация" както в СССР, така и в чужбина. Според "Ню Йорк таймс" карикатурата е отразена като сериозна новина в САЩ.
Снимка архив
Ефимов създава над 30 000 карикатури, като повечето от тях са посветени на Студената война. Някои казват, че начинът, по който Ефимов и други карикатуристи представят Уинстън Чърчил, допринася за създаването на популярния образ на западния буржоазен империализъм – твърде корумпиран човек, който винаги има пура в устата. В същото време, според Ефимов, когато Чърчил посещава Москва по време на войната, Сталин подарява на британския премиер колекция от рисунки на Ефимов.
Снимка архив
В мемоарите си Ефимов пише, че е създал само няколко карикатури на съветския следвоенен лидер Никита Хрушчов и че те не са критични. "Не е изненадващо, че той хареса тези твърде приятелски карикатури", отбелязва Ефимов.
Снимка архив
Ефимов получава Сталинска награда за поредицата си от карикатури, озаглавени: "За силен мир. Срещу подстрекателите на войната". Рисунките са насочени срещу враговете на Съветския съюз в Студената война.
Снимка архив
Ефимов често припомня, че страхът от ядрен конфликт по време на Студената война е изключително реален и осезаем. "Осъзнавахме, че една ядрена война би унищожила човечеството. Всеки човек разбира, че той или тя е смъртен, но очакваме, че след смъртта ще остане нещо: деца или работа. Мисълта, че нищо няма да остане, е непоносимо за човешкия ум", казва Ефимов, който доживява да види края на надпреварата в ядреното въоръжаване между САЩ и СССР и умира през 2008 година.
Снимка архив
Запознайте се и с политическата сатира в легендарното съветско списание „Крокодил“!