САЩ воюват в Корея официално: на страната на Южна Корея, под флага на ООН, с всички видове войски. СССР поддържат КНДР негласно – на полуострова са изпратени около 200 военни съветници, няколко зенитно-артилерийски дивизии, прожекторни и радиотехнически полкове, както и изтребителен авиокорпус: един, но елитен, събрал най-добрите летци на най-новите реактивни изтребители МиГ-15. За конспирация на самолетите са нарисувани опознавателните знаци на КНДР, а пилотите разполагат с корейски разговорници за преговори в ефир. След няколко неудачни опити за радиообмен на чуждия език, разговорниците са захвърлени, а сред народа плъзват песни и анекдоти за пилота Ли Си Цин.
Преди появата на съветската авиация американците безпрепятствено господстват в небето на Корея. Техните не най-нови изтребители F-80 Shooting Star и F-84 Thunderjet с лекота се справят с още по-несъвършената авиация на КНДР и Китай. Но първите още първите схватки с МиГ-15 показват превъзходството на съветските машини. Американците започват да избягват сблъсъците и при появата на МиГ-овете тръгват да бягат.
САЩ спешно изпращат в Корея най-новите изтребители F-86 Sabre. Тези машини са от същия клас като МиГ-овете: отстъпват по скороподемност и тяга, но са по-добри в маневрите и ускорението. Съветската машина има преимущество и във въоръжението: три оръдия (едно с калибър 37 мм) с прицелна далекобойност 800 м срещу шест картечници, стрелящи на 400 м.
Американците предприемат тактика, която използва в максимална степен силните страни на техните самолети. Докато патрулират на голяма височина, невидимите от земята Sabre следят летищата на КНДР – подготовката на съветските изтребители за полет се издава от облаците пушек, които вдигат реактивните двигатели. Като ястреби F-86 пикират към излитащите МиГ-ове и ги обстрелват с картечници.
Съветските пилоти успяват да побеждават и в тези крайно неизгодни ситуации. Свален е знаменитият американски ас Джордж Андрю Дейвис Младши. Старши лейтенант Михаил Аверин успява да се измъкне от стрелбата на Sabre, като поема един единствен удар по крилото, а американският изтребител е разстрелян с оръдие.
Районът на река Япудзян получава прозвището "алеята на МиГ-овете" – тук протичат повечето схватки между съветските и американските изтребители.
За 12 април е планиран едно от най-масираните въздушни нападения на американската авиация за цялата война в Корея. Общо 48 тежки бомбардировача BG-29 Superfortress (именно такива машини пускат атомните бомби в Хирошима и Нагасаки) – съпроводени от 150 изтребителя от различен вид планират да обсипят жп моста през Япудзян с 6-тонни фугаси с радиоуправление. Мостът е стратегически – по него минава снабдяването на севернокорейската армия. За да прехванат американците, са вдигнати 36 изтребителя МиГ-15. Пилотите получават заповед: без да обръщат внимание на изтребителите, да атакуват бомбардировачите и да не им позволяват да унищожат прелеза.
"Алеята на МиГ-овете" е известна не само с разгрома на американците – тук се състои бойното кръщение на реактивната авиация. В първите масови сражения с безпрецедентна скорост се отработват нови бойни техники. Съветските пилоти атакуват американците по собствен маниер: пикират от голяма височина, от различни страни, по двойки и четворки.
"Бях в ударната група. Ударих "Крепостта" от първата линия, от около 800 м, след това се промъкнах през огъня и втори път се спуснах в упор и се разлетяха отломки. Екипажът се спусна с парашути, бяха около 10 души", пише след това пилотът на МиГ-15 капитан Лев Иванов. "Тогава към нас се впуснаха изтребители за прикритие и въртележката се завъртя".
B-29 Superfortress не е мишена на стрелбище – самолетът се брани от всички страни от едрокалибрени картечници. Възползвайки се от далекобойността на своите оръдия, съветските пилоти обстрелват бомбардировачите от безопасно разстояние, а когато сред американските машини настъпва паника, се впускат от упор. Изтребителите, свършили бойните си запаси, не излизат от боя, а продължават да атакуват с цел отвличане на вниманието и психически натиск.
Американската армада се връща обратно. Четири самолета падат по пътя към летището – на практика във всеки от връщащите се екипажи има убити или ранени. Около 100 пилота от САЩ попадат в плен. Всички съветски самолети се връщат в базата, като само 2 МиГ-а са повредени в боя.
ВВС на САЩ обявяват едноседмичен траур за загиналите летци. В продължение на три денонощия в зоната на действие на съветските пилоти не се появява нито един американски самолет. Разгромът на "алеята на Миговете" принуждава американците да преосмислят и стратегията си за глобалната война със СССР. До преди този случай, Вашингтон е убеден, че може да победи СССР с ядрени бомбардировачи, като прогнозираните загуби не надхвърлят 10% от излитащите самолети. Боят на 12 април обаче показва, че съветските изтребители – дори и в най-неблагоприятните условия, без зенитни оръдия и системи за оповестяване, могат да обезпечат 25% безвъзвратни загуби и да провалят изпълнението на задачите на половината вражески самолети. Налага се ядрената бомбардировка на Съветския съюз да бъде отложена.
В небето над Корея работят 46 съветски асове. Заедно те унищожават 416 самолети на противника. Най-добър резултат показв Николай Сутягин – 21 свалени изтребителя. Най-добрият американски ас Джоузеф Кристофър Маконъл Младши може да се похвали само с 16 победи.
Разберете и как МиГ-15 слага край на небесното господство на САЩ!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си