Австралийските брегове за първи път виждат руски кораб на 16 юни 1807 г., когато шлeпът "Нева" пристига в Порт Джaксън. След това руските кораби продължават да пристигат на австралийските пристанища, за да си набавят храна и питейна вода. Руският навигатор Михаил Лазарев пръв носи новини в Австралия през 1814 г. за унижението на Наполеон след войната от 1812 година. Но заради преувеличените истории на австралийските журналисти, континентът се страхува от руска инвазия почти цял век.
Параноята започва
Първата четвърт на XIX в. е време, когато Русия е в тесен контакт с американските си колонии. Руските търговски и военни кораби често се закотвят в близост до австралийските брегове, за да си набавят провизии и да почиват. Австралия по това време все още е британска колония. Великобритания и Руската империя никога не са били формални съюзници срещу Наполеон; но когато руснаците окупират Париж през 1814 г., се зараждат британските притеснения за военноморската и военната мощ на Империята. Руските военни кораби стават обичайни гости на австралийските пристанища, а колониалните власти съобщават за опасенията си в Лондон.
През 1841 г. правителството на Нов Южен Уелс строи крепост в Пинчгът. Укрепления в Куинсклиф, Портси, Кални островите в мелбърнския залива Филип бей и Хоубарт. По време на посещение - в знак на добра воля към Хоубарт, на 8000 австралийци е разрешено да се качат на борда на флагмана на руската тихоокеанска ескадрила "Богатир", за да разсеят опасенията си, че руските посещения се извършват с намерения, по-различни от мирните.. Командирът на Тихоокеанския флот на Русия контраадмирал Андрей Попов официално посещава губернаторите на Нов Южен Уелс и Виктория, а те на свой ред правят визита на руския кораб.
Междувременно австралийските вестници пишат, че "Богатир" доближава Мелбърн почти незабелязано, наблягайки на факта, че австралийският бряг е незащитен. Антируските нагласи продължават да нарастват. През 1864 г. The London Times обявява, че колониите са на ръба на руската инвазия, а австралийските вестници започват да разпространяват и преувеличават фалшивите новини.
Когато през май 1870 г. руската корвета "Боярин" се появява на устието на р. Дервент, плъзват слухове, че това е авангардът на нашественическата флота. Руските военноморски офицери правят всичко възможно, за да опровергаят тази лудост. На 30 май 1870 г. в. The Mercury в Хоубарт съобщава: "Руската корвета "Боярин" бе отворена вчера следобед за проверка от широката общественост. Около 2000 души се възползваха от възможността, която се предоставя толкова рядко. Посетителите получиха свободен достъп до всяка част на кораба, от кабината на капитана до бака, а мъжете бяха разположени при оръжията, за да покажат тайните на тяхното устройство на непосветените… С удоволствие можем да заявим, че офицерите и мъжете от "Боярин" са много доволни от посрещането си…" The Mercury отбелязва още, че офицерите са галантни и говорят три езика, включително английски и френски.
Защо "Боярин" идва в Хоубарт? Само защото Григорий Белавин, домакинът на кораба, се разболява и се нуждае от медицинска помощ. Впоследствие Белавин умира на сушата. Той е погребан в Хоубарт за сметка на екипажа на кораба, а "Боярин" напуска, докато от брега звучи руският национален химн, а на борда руска група свири песента God Save The Queen. Така че хората се разбират доста добре - но журналистите продължават да мътят водата.
Силно въображение
Австралийската отбрана е наистина слаба. През 1862 г. руският кораб "Светлана" влиза в залива Порт Филип (Мелбърн) и изстрелва церемониално оръдие за поздрав, но фортът не отговаря. Няма барут.
Великобритания вижда победата на руската коалиция в Руско-турската война от 1877-1878 г. като заплаха от по-нататъшен тласък към Индия, така че на австралийските колонии е препоръчано да преразгледат своите възможности за отбрана. До 1879 г. Австралия построява първите си два военни кораба. Когато през 1882 г. близо три руски кораба, под командването на адмирал Асланбегов, са забелязани край Мелбърн, местните вестници съобщават, че той е там, за да атакува австралийския търговски флот. Адмирал Асланбегов дори заплашва, че ще съди местния вестник The Age. Британският държавен секретар за колониите Джон Уодхаус трябва да увери австралийското правителство, че отношенията между Русия и Великобритания са 100% мирни. Въпреки това до 1885 г. е построен Форт Скрачли в Нюкасъл, Нов Южен Уелс.
През 1888 г. великият херцог Александър Михайлович, член на руското кралско семейство, идва в Австралия. Не е ясно дали е планирано или не, но великият херцог пристига точно навреме за тържествата по случай 100-годишнината на колонията. Говори се, че корабът, с който той се придвижда - "Ринда", се закотвя само за да попълни запасите си от въглища. "Ринда" влиза първо в Нюкасъл, а след това в Сидни. Но посещението не е официално - великият херцог е поканен като частен гост на лорд Карингтън, губернатор на Нов Южен Уелс - медиите обаче отново го поставят в центъра на всички събития.
И руснаците, и австралийците правят всичко възможно, за да впечатлят другия и всички са доволни. "Ринда" остава в австралийски води почти три месеца. Но след като напуска, журналистите продължават да призовават за ограничения за навлизането на чужди морски кораби в пристанището на Мелбърн.
"Да се изпрати крайцер"
През 1890 г. Русия решава, че отношенията с Австралия са достатъчно важни за назначаване на постоянен представител, а през 1893 г. Николай Путята е изпратен в Мелбърн. Преди това Путята служи като руски дипломат на Балканите. Един български благородник казва, че Путята има "рядък капацитет - той можеше да очарова хората с финеса на своите нрави и учтивост". Така Путята прави всичко възможно да успокои антируските настроения в Австралия. Той дава дълго интервю за The Age, който е водещ глас в разпространението на военните слухове.
Най-накрая, когато австралийският парламент е открит през 1901 г., Великобритания обявява, че херцогът и херцогинята на Йорк (по-късно Джордж V и кралица Мария) ще посетят Мелбърн. Руският император Николай II счита, че е необходимо дипломатическият етикет да изпрати кораб в Австралия: "Желателно е да се изпрати крайцер", пише Николай на своя външен министър. Крайцерът, наречен "Громобой", отпътува за Австралия. На 9 май 1901 г. руският консул Николай Пасек е почетен гост на откриването на австралийския парламент.
Херцогът на Йорк посещава и изучава "Громобой". Той дори моли братовчед си Николай II да разреши на крайцера да го придружи до Сидни, което и се случва.
Така в края на XIX в. Русия и Австралия най-накрая достигат единство и приятелство на най-високи нива. По време на Първата световна война, като британска колония, Австралия е съюзник на Русия. За съжаление това е последната епоха на приятелство преди шпионската война между държавите през XX в., но това е друга история.