По време на Втората световна война затворниците от ГУЛАГ не мързелуват. Те изграждат железопътни линии и летища, добиват дървен материал, въглища и петрол и произвеждат стоки, необходими за Червената армия. Обаче има една категория затворници, които дори получават свобода и оръжия за борба с врага на бойното поле.
Първоначално никой дори не си и помисля да освободи затворниците от ГУЛАГ и да ги изпрати в армията. Но катастрофалните поражения и масовите загуби през 1941 г. променят мнението на Кремъл.
Затворниците, които не са извършили тежки престъпления, получават възможност да изчистят имената си, като служат на Родината и станат част от Червената армия и флота. Политическите затворници - "врагове на народа" - и тези, обвинени в бандитизъм, не са допуснати да станат войници. Последните са подложени на строг контрол и често не са освобождавани дори и след изтичане на присъдата им.
Няма отделни специални единици за бивши затворници на ГУЛАГ. Те не се присъединяват и към наказателните батальони, създадени предимно за дезертьори. Затворниците са изпратени да служат като обикновени войници в редовните части.
През 1941 г. над 420 хил. войници са изпратени на война, а през 1942-43 г. към тях се присъединяват още 157 хил. души. По време на целия период на Втората световна война, почти един милион затворници от ГУЛАГ са използвани, за да запълнят редиците на Червената армия.
Затворниците от ГУЛАГ често показват голям ентусиазъм във войната. Патриотизмът и омразата към врага не са единствените причини, поради които осъдените се опитват да стигнат до бойното поле. Когато войната избухва, храната в затворите и лагерите е значително намалена. Да станеш войник е идеална възможност да избегнеш глада.
За да изчистят репутацията си, бившите затворници се бият отчаяно и смело. Артилерийският офицер Евгений Весник си спомня: "Тези "хардкор" престъпници се биеха, както никой друг. Защо? Защото се отнасях към тях като към хора… Те бяха първите, които влачеха артилерийски оръдия под огъня, първите, които построиха наблюдателна кула. Те се биеха като зверове! Говорех с тях и ги поощрявах. Имаше и резултати..."
Много от бившите затворници са наградени и похвалени от своите командири, а някои дори стават Герои на Съветския съюз. Например, бившият затворник Алексей Отставнов дори получава чин лейтенант. Той се сдобива с най-високата награда за героичните си дела по време на пресичането на Днепър през 1943 г.
Най-известният сред затворниците на ГУЛАГ, награден с Герой на Съветския съюз, е Александър Матросов. Той се жертва, като блокира германска картечница с тялото си. Името му става синоним на героизма в СССР и съвременна Русия. Малцина обаче знаят, че той се присъединява към Червената армия директно от трудова колония, където лежи за обир.
Не всички затворници от ГУЛАГ са нетърпеливи да се сражават за Родината и да си спечелят прошка. Много политически затворници смятат себе си за врагове на съветския режим и са готови да се борят срещу болшевизма на страната на Третия райх. Германската разузнавателна служба е наясно с подобни чувства и готви планове за провокиране на бунтове в лагерите на ГУЛАГ. И все пак всички диверсионни групи, изпратени в съветските редици с тази мисия, се провалят.
Набраните затворници, които не се отказват от престъпните си пътища, често се връщат обратно в ГУЛАГ или биват екзекутирани на място за особено тежки престъпления. Повечето бивши затворници обаче се възползват от шанса и започнат нов живот от нулата, когато победата идва.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си