Днес в Русия 1-ви май се асоциира основно с 3-4 (или дори 5, както в тази година) почивни дни, дачи, шашлици, екскурзии в чужбина за онези, които могат да си го позволят – нещо като всеобщ ежегоден отпуск. Но в началото на миналия век всичко е далеч по-строго. На първомайски демонстрации ходят работници, изискващи справедливи условия на труда, често с риск да получат куршум.
Ден на гнева на работниците
Getty Images
Първи май става международен Ден на труда след трагедията на площад Хеймаркет в Чикаго, щата Илинойс в Съединените щати. През 1886 г. в началото на май в Чикаго, както и в други американски градове, преминават демонстрации, изискващи 8-часов работен ден: днес това ни изглежда по подразбиране, но в края на XIX в. много магнати не искат да дават подобни свободи на своите работници.
"Нито едно събитие не е повлияло на историята на труда в Илинойс, Съединените щати и дори света, повече от бунта в Чикаго", пише Уилям Дж. Аделман на 4 май в резултат на стълкновение между работници и полицаи, в което загиват четирима работници и седем защитници на реда. След това съдът изпраща на бесилото петима активисти, въпреки че вината им в насилие не е доказана. След три години на парижка конференция, на която се събират делегати от профсъюзите от цял свят, в памет на загиналите в Чикаго Първи май е признат като Ден на Труда.
От Чикаго в Русия
От Русия, където в края на XIX – началото на XX в. работническото движение тепърва се заражда, борбата между работниците и властите често е не на живот, а на смърт. Преди всеки Първи май, особено след неудачната революция от 1905 г., правителството се страхува от масови безредици и проблеми с полицията и предприема сурови мерки за безопасност. А революционерите напротив – разпространяват прокламации, призоваващи работниците на въстание срещу работодателите и царя.
Разбира се в Руската империя Първи май не е смятан за никакъв празник: собствениците на заводи заплашват работниците с уволнения за отсъствия в този ден. Заплахите обаче не работят – до началото на Първата световна война майските демонстрации и стачки стават все по-големи. Хората искат 8-часов работен ден и сваляне на самодържавието,
През 1914 г., няколко месеца преди началото на войната, първомайските стълкновения са особено остри. "В 4 часа през деня... се издигна червеното знаме и площад Лубянка беше огласен от революционни песни. Тогава срещу демонстрантите излязоха крупни сили озверели жандармеристи и полицаи. Образуваха се свлачища, работниците започнаха да замерят жандармеристите с камъни", цитира "Российская газета" спомените на съвременник.
Съветските тържества
ТАСС
През 1917 г. първо пада монархията, а след това в хода на Октомврийската революция на власт идват болшевиките и ситуацията с Първи май се променя огледално: от забранен празник той се превръща в официален и задължителен. На първия Първи май реч произнася самият Владимир Ленин, а в следващите години над Първи май в йерархията на празниците стои само годишнината от революцията
В първите години това е бойният ден на солидарността, когато социалистическа Москва призовава работниците от целия свят към въстание против капитализма. "Гответе са за велик бой, другари работници, спирайте фабриките и заводите на 1-ви май или дръжте оръжието...", призовава Ленин в статията "Първи май". Постепенно обаче перспективата за световна революция минава на втори план и Първи май се превръща в класически празник на авторитарната страна: с паради, шествия и славословия по адрес на мъдрите лидери.
Пролетен празник
ТАСС
Впрочем Първи май винаги е имал и човешко измерение, далеч от лозунгите за победата на комунизма. Както и да го въртиш, за голяма част от Русия именно в началото на май започва истинската топла пролет и съветските граждани много се радват на почивните дни в началото на топлия сезон.
"В детството си просто обожавах празника 1 май. Това беше онзи ден, в който с баба и дядо ходихме на демонстрация: красива рокля, в ръка с флагче и балони, веселите лица на хората наоколо, слънце, дядо с фотоапарата...", спомня си участничка от групата "Репортажи от СССР", чието детство е преминало през 1970-те години.
И до днес, макар през 1991 г. СССР да се разпада, Първи май се възприема като доста съветски празник. "Хората говореха не за солидарността към трудещите се, а за солидарността с родителите, за това как татковците на Първи май са ги носели на рамене или мама ги е водила за ръка в редиците с възрастни от фабриките", пише журналистът Виктор Лошак за участниците в традиционната демонстрация през 2018 година. Звучи логично: днес в Русия на Първи май никой не се кара с полицията, а и самият ден на солидарността с трудещите се от идеологически празник се е превърнал в обикновен пролетен празник, повод за няколко дни да си починеш от работа. А кой би се отказал от това?