Как руснаците карат Кремъл "да изчезне" по време на Втората световна война

По време на Втората световна война Кремъл издържа осем въздушни нападения. 15 различни авиобомби, над 150 запалителни бомби, дори нефтен резервоар – всичко това удря средновековната крепост на Москва по време на войната. Но Кремъл не понася значителни щети. Как би могло да се постигне това?

Сливането на Кремъл с града

Николай Спиридонов, комендантът на Московския кремъл през 1938-1953 г., се притеснява за сигурността на Кремъл още от първите дни на войната. Кремъл е не само цитаделата на съветското правителство, но и духовният символ на страната. Така Спридонов изпраща тайно послание към Народния комисар на вътрешните работи - скандалния Лаврентий Берия, който разпорежда започването на операция по незабавното "скриване" на Кремъл.

Задачата не е лесна и включва скриване на 28 кв. хектара територия на видно място, включваща високи сгради, като Кремълските кули и камбанарията на Иван Велики! На 22 юли 1941 г. 250-кг немска бомба пада в Кремълския дворец, но не експлодира.

Всички кули в Кремъл са пребоядисани в различни цветове и покрити с дървени шатри. Всеки покрив в Кремъл е оцветен в ръждиво кафяво, за да го направи неразличим от типичните московски покриви. Кремълските пространства, покрити с калдъръм, са покрити с пясък. Шатрите, изрисувани като покриви, се простират над градините на Кремъл, а фасадите на сградите също са изрисувани, за да объркат германските пилоти.

Изобретателният план е измислен от Борис Йофан, най-видният и проспериращ съветски архитект по това време.

Една от главните цели на врага е мавзолеят на Ленин, който е скрит под гигантска квадратна дървена шатра, за да прилича на сграда. Тялото на Ленин е пренесено далеч от столицата и е върнато чак през 1945 година.

Московската крепост

Безопасността на Кремъл не е единствената грижа. Трябва да се защити и цяла Москва. Приемат се строги мерки за сигурност и стотици хиляди московчани започват да работят по сигурността на столицата.

По това време населението на града е около 4,6 милиона (то намалява с повече от половината от тази цифра след евакуацията). Много московски граждани са на обучение по гражданска защита през годините, предшестващи войната, и сега, за съжаление, е време да приложат знанията си. Обезвреждане на запалителни бомби, покриване на прозорци с тиксо, спазване на строг полицейски час (от 12 до 5 часа сутринта е забранено движението на автомобили и пешеходци по улиците). Над 200 съоръжения и фабрики са евакуирани от града, докато повечето от останалите произвеждат стоки, муниции и консумативи за бойния фронт.

Над 200 хиляди доброволци кандидатстват в народните отряди. Стотици хиляди московчани са въвлечени в изграждането на барикади в града - за този вид работа правителството посочва определени хора (без заплати, разбира се). Освен това московчаните строят две огромни отбранителни линии извън града. Останките им все още могат да бъдат намерени в горите на Московска област.

Простетични сгради се появяват из целия град, докато съществуващите са замаскирани. Улиците и пътищата са изрисувани, за да изглеждат като кал, докато фалшивите улици са нарисувани в необитаеми райони, паркове и т.н. Ленинградската магистрала, главният път между Москва и севера са стратегически цели, така че са маскирани особено добре с дървени екрани, имитиращи покриви.

"Мама винаги бе на покрива"

В дневника си Николай Верзбицки, който живее в Москва по време на войната, описва 7 ноември 1941 г .: "Мрачно празненство (годишнина от Октомврийската революция) Демонстрация на улицата - 200 мъже и жени с лопати. Студено е, ветровито е; вали сняг. Огромни опашки за картофи и хляб. Радиото не работеше сутринта - казват, че германците развалят сигнала. Няколкостотин танка участват в парада на Червения площад, което малко успокоява московската публика. Но някои питат: "Защо тези танкове са на парада, те трябва да са на първа линия!" Сталин твърди, че войната ще продължи няколко месеца, половин година, може би цяла година…

За да се скрият стратегически важни фабрики, понякога се създават камуфлажни копия - това работи в Нижегородския регион, където в покрайнините на града е създадено копие от стъкло и картон на местния автомобилен завод. Копието е видимо през деня и нощта, така че много немски бомби са погрешно хвърлени върху него, запазвайки самата фабрика.

Като цяло Москва претърпява 95 германски въздушни нападения през нощта и 30 нападения през деня, извършени от 7200 бомбардировача. На гражданите са възложени специфични видове дейности: някои трябва да обезвреждат запалителни бомби. Както си спомня Тамара Рибакова: "Бомбите падаха наблизо, както и по покрива на къщата ни. Те бяха обезвреждани от възрастни, които пазеха на покрива, майка ми беше сред тях. След всяко нападение аз и моите приятели излизахме на улицата, събирахме отломките в чували и ги носехме на места за събиране на метални отпадъци. Беше много страшно, когато сирената се пускаше, всички се втурваха към бомбоубежищата. Тъжна бях, че мама никога не идваше, винаги бе на покрива".

Това не означава, че животът в града спира. След като непосредствената заплаха е ликвидирана, Московската консерватория отново отваря врати. Московският университет не престава да работи по време на войната - през 1941-1945 г. са издадени 106 докторски степени и 520 кандидат-степени. Работят библиотеки и детски градини, както и театри и кина, които показват основно патриотични пиеси и филми.

Към април 1942 г. германските въздушни нападения унищожават 19 фабрики и съоръжения (316 повредени), 69 общински сгради (110 повредени), 226 къщи (641 повредени) и над 2000 живота са загубени. Германската страна губи почти 1400 бомбардировача над Москва. За щастие това е последният път, в който Москва се оказва в такава голяма опасност.

Министерството на отбраната на Русия публикува още непознати снимки на съветски командири, участвали във Великата отечествена война. Фотографиите са достъпни за потомците на известните военни командири в рамките на проекта "Пълководците печелят"!