Колко мощна е съветската версия на НАТО?

На Запад битува популярно мнение, че Съветският съюз винаги е бил жесток агресор. Мнозина обаче забравят, че западните сили първи основават военния и политически алианс НАТО през 1949 година. Съветският отговор идва чак шест години по-късно.

Съветите не реагират на НАТО до 1955 г., когато Федерална Република Германия (ФРГ, наричана още Западна Германия), не се присъединява към блока. Това е пряко нарушение на Постдамските споразумения, които гласят, че Германия трябва да остане разоръжена. На 9 май ФРГ официално става член на НАТО и едва пет дни по-късно, на 14 май, социалистическите страни подписват Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ, известен като Варшавския договор. Така се ражда "съветското НАТО".

Новата организация включва Съветския съюз, Германската демократична република (ГДР или Източна Германия), Чехословакия, България, Румъния, Полша, Унгария и Албания. Но няма никакво съмнение коя страна разполага с най-много униформени. Всичките петима върховни командири на войските от организация през цялата ѝ история са съветски офицери – като започнем от маршал Иван Конев от ВСВ.

Първото сериозно изпитание на организацията на Варшавския договор се случва едва на следващата година. През 1956 г. се състои голяното антисъветско въстание в Унгария, подпомогнато от западните служби за сигурност. На 1 ноември новото унгарско правителство декларира оттеглянето на страната от Варшавския договор. Съветите решават да действат бързо, за да погасят този опасен огън в сърцето на Европа.

Никита Хрушчов спешно се среща с източноевропейските си съюзници и обявява решението за намеса. През идната седмица съветските и унгарските войски, подпомагани от силите за сигурност на двете страни, потискат всякаква съпротива в Будапеща, като връщат Унгария в социалистическия съюз.

През 1961 г. Източният блок претърпява първата си загуба, когато малката Албания оспорва могъществото на Съветския съюз. Силно недоволен от политиката на десталинизация в СССР и съветско-югославското затопляне в отношенията, албанският лидер Енвер Ходжа променя курса си към Китай, чиито отношения с СССР са мразовити. Съветско-албанският съюз завършва с факта, че албанските войски на практика престават да участват в дейностите на организацията от 1961 година. Седем години по-късно Албания официално напуска Източния блок.

Най-сериозното предизвикателство пред Варшавския договор е т.нар. "Пражка пролет" от 1968 г., период на либерализация и кардинални реформи в Чехословакия, който предизвиква много тревоги в Съветския съюз. За разлика от ситуацията в Унгария през 1956 г., този път руснаците са решени да не действат самостоятелно, а да включат всички членове на организацията.

На 21 август 1968 г. Източният блок стартира операция "Дунав". Войските им влизат в Чехословакия и в продължение на няколко седмици се борят за потискането на Пражката пролет. Най-големи контингенти изпращат СССР (170 000) и Полша  (40 000), докато ГДР изпраща 15000, Унгария – 12500, а България – малко над 2000 войници. Николае Чаушеску решително осъжда интервенцията и румънските войски не вземат участие в операцията.

Страните от Варшавския договор редовно провеждат съвместни военни учения, най-големите и важните от които са "Запад-81" (с участието на над 100 000 военнослужещи) и "Щит-82", проведено в условия на симулирана ядрена война.

Над 80% от оръжията, използвани от армиите в Източния блок, са от съветски произход: от танкове и изтребители до средства за електронна война. Чехословакия активно произвежда и снабдява съюзниците си с бойни машини за пехотата и бронетранспортьори.

Така наречената "Северна група" от войските на организацията (ГДР, Полша, Чехословакия), разположена в непосредствена близост до потенциалния враг, са много по-добре оборудвани от "Южната група" (Румъния, Унгария и България), смятани за относително слаби. Същият принцип се прилага и за групите съветски войски, разположени в съюзническите държави.

Танковите сили са сериозен коз на Варшавския договор. Те са огромни: 53 000 съветски и 12-15 000 източноевропейски танка. По-голямата част от тях са Т-54А и Т-55, които постепенно са заменени от Т-64 и Т-72. Малко преди разпада на Варшавския договор неговите страни-членки започват да получават най-новите Т-80.

През 1977 г. страните от Варшавския договор създават Системата за съвместно придобиване на вражески данни (SOUD) - тайна сигнална система за разузнаване за прихващане на информация. Първоначалната ѝ цел е да защити СССР от "чужди заплахи" по време на Олимпийските игри в Москва през 1980 година.

Варшавският договор престава да съществува след падането на съветския режим в страните от Източна Европа. Той е официално разпуснат на 1 юли 1991 г. и всички негови бивши членове скоро попълват редиците на бившия си враг - НАТО.

Разказваме ви още за 5 от най-големите и важни учения на Съветската армия и нейните съюзници!