Още ли мислите, че Червеният площад се нарича така заради червените сгради на него? Е, ще ви разочароваме! Дори и теорията, че го наричат "червен" ("красная" на руски), защото думата произлиза от "красив" ("красивая") на староруски, е погрешна.
Как се появява мястото?
Московската крепост, по-късно наречена Кремъл, е основана на Боровицкия хълм. На изток от него, където днес се намира Червеният площад, тогава има огромна ливада. С нарастването на важността и богатството на крепостта и града край стените ѝ се оформя "посад" – малко населено място.
Хората в този посад живеят тук, защото при война могат да се скирят зад стените на крепостта. Но посадът се нуждае от пазарски площад. Близо до Кремъл и до р. Москва (която улеснява транспортирането на стоки) бъдещият Червен площад се заражда като пазар и започват да го наричат "торг" или "пазар" на руски.
Площадът съществува поне от 1434 година. Историците спорят дали той е "създаден" нарочно или се превръща в пазар и място за срещи по естествен път. Има основание да се смята обаче, че вярна е по-скоро втората теория. Ето и причините:
"Пожар" е друго разпространено име на това място. Защо? Причината не е, че площадът гори често. Преди XVI-XVII в. тук има основно пейки и навеси за търговци, без големи сгради, които биха могли да "изгорят". "Пожар" означава не само пожар, но и празно място, което обикновено остава след пожара. Възможно е и името да идва от постоянната суматоха и оживление на пазарския площад.
В началото на XVI в. площадът вече е средище за новините, клюките и политиката в Москва. Ако някой иска да разбере какво се случва в града, той отива именно там. През 1508 г. на Червения площад се появява сериозна иновация – Алевизовият ров, създаден от Алевиз Новий – италиански архитект, нает от Иван III да работи в Москва. Ровът е с ширина над 30 м, дължината му е 206 м, а дълбочината – 12-13 м. Той превръща Кремъл в остров. Реките Неглинная и Москва пазят останалите страни на триъгълника, оформен от крепостта.
Част от рова (край Възкресенската порта) по-късно се превръща в ров за животни. Там царят държи тигри и лъвове, подарени му от източни царе. Близо до рова има и клетка за царския слон!
През 1561 г. на Червения площад е издигната катедралата "Св. Василий Блажени" в памет на победата на Москва над Казанското ханство. Оттогава катедралата доминира архитектурния ансамбъл на площада и се превръща в него основен символ.
Кога се появява името "Червения площад"?
Ludvig14/Wikipedia
Името "Червения площад" се появява в средата на XVII в. в документи от управлението на цар Алексей, бащата на Петър Велики. През 1658 г. той заповядва да бъдат променени имената на някои московски улици и площади. През 1659 г. обаче площадът все още е наричан "пожар" в официалните документи. Едва през 1661 г. името "Червения площад" започва да преобладава.
Смята се, че името произлиза от Червената стълба, която води към Грановитата палата – основната зала за приеми и банкети на московските царе. Червеното е традиционният цвят на царската власт. Той преобладава по стените на стаите на владетеля, а Червената стълба е мястото, където царските заповеди се съобщават на народа. Царят се появява на стълбата на големи обществени и религиозни събития. Така че площадът, към който е обърната стълбата, също става известен като "Червен".
Същевременно площадът продължава да функционира и като гигантски пазар, разделен на много редици: тук се предлага всичко – печива, мед, дрехи, метални изделия, глинени съдове и дори месо! Но има един проблем – заради нарастващия брой магазини и будки пожарите зачестяват и стават все по-сериозни. През 1640-те е построен първият каменен Гостний двор. Той е по-устойчив на пожари и се превръща в място за съхранение и продажба на различни стоки. В края на XVII в. на Червения площад вече не са останали никакви дървени сгради. Издигнат е и красив вход от Север – Възкресенската порта. През 1968 г. Петър Велики окончателно забранява търговията на площада.
Jorge Láscar/Wikipedia
Червеният площад става квадратен
Червеният площад остава център на московския политически живот. Лобното място – каменен постамент край катедралата "Св. Василий Блажени", е мястото, където се съобщават най-важните заповеди на властта. Край това място на Червения площад се извършват и екзекуциите на най-прословутите престъпници. Това е така до началото на XIX в., когато Алевизовият ров е запълнен, площадът е павиран и на него са построени нови дървени будки за търговия.
През 1875 г. запустелите сгради край Възкресенската сграда са разрушени, за да отстъпят място на новия Държавен исторически музей (1875-1883). Внушителната червена сграда в псевдоруски архитектурен стил пасва идеално на стените на Кремъл и катедралата "Св. Василий Блажени" и служи като "четвъртата стена" на Червения площад. Така той най-накрая става квадратен.
Снимка със свободен достъп
В началото на XX в. Червеният площад вече разполага с електрическо осветление, нов търговски център (ГУМ) и трамвайна линия. Когато на власт идват болшевиките, те разрушават Възкресенската порта, за да могат да минават танковете на военните паради, построяват мавзолея на Ленин и оформят гробище за съветския елит – точно на мястото на бившия Алевизов ров.