Битката при Курск, 1943 г. Северната част е защитена от войските на Централния фронт под командването на Константин Рокосовски.
Министерство на отбраната на РусияЕдна от най-големите танкови битки на Втората световна война се състои през 1941 г., веднага след германското нападение срещу СССР. Но въпреки че битката при Дубно е почти сравнима по мащаб с битката при Курск, тя до голяма степен остава неизвестна.
Нацистка Германия напада СССР на 22 юни 1941 г. Първата танкова група на Вермахта - по-късно в хода на войната се говори за танкова армия - напредва към Киев по три пътища, подходящи за танкове. Но именно в този район на отбраната, а не близо до Москва, се намира най-голямата концентрация на танкови и моторизирани войски на СССР.
Германските войски се изправят срещу шест механизирани корпуса. По численост съветските войски с 3298 танка срещу 808 германски танка, са значително по-многобройни от вражеските сили. Въпреки че по-голямата част от съветските въоръжени сили са леки танкове БТ и Т-26, те имат и над 534 танка Т-34 и КВ-1. И двата модела през лятото на 1941 г. са значително по-добри от немските танкове. Германците са много шокирани, защото германското разузнаване не забелязва тези танкове, въпреки че те вече са активно замесени.
По принцип съветските контраатаки са обещаващи. Вместо да се опитват да спрат германците на място, атаките се осъществяват по три направления. Извън павираните пътища германците не могат да управляват своите танкове и превозни средства. Въпреки че войната е започнала само преди няколко дни, съветските войски като че ли са извлекли поуки от маневрената война. Ако успеят да отрежат пътищата на германските войски, немската офанзива ще се провали.
Но на практика в съединенията липсва обучение. Има и липса на гориво и противотанкови снаряди. Недостигът е толкова голям, че съветските танкове отчаяно се опитват да приложат таранни атаки. Техническите проблеми, недостатъчното обучение и липсата на механици и влекачи водят до това, че половината от танковете изобщо не стигат до бойното поле.
Червената армия се сблъсква с германската атака в неподходящ момент. В ход е мащабно преструктуриране, тъй като атаката на Германия се очаква едва през 1942 г. Поради липсата на радиокомуникации в атаките на съветските сили няма централна координация. След сталинските чистки в Червената армия царува страх. И с право, защото дори и по време на тази битка Сталин дава безразборни заповеди за екзекуция на офицери. Много командири отказват да действат по собствена инициатива и безкрайно чакат за заповеди.
Битката продължава от 23 юни до 2 юли. Тя се превръща в хаотична верига от отделни сражения. Червената армия има редица локални успехи, които обаче не могат да се превърнат в решаващ удар. 9-и механизиран корпус под командването на генерал Константин Рокосовски атакува 13-та германска танкова дивизия в засада, която той създава, отказвайки да изпълни получената заповед. Когато по-късно става маршал на Съветския съюз, той пише в мемоарите си: "Ние отново получихме заповед за контраатака. Но врагът ни превъзхождаше силно, така че аз поех лична отговорност, като дадох заповед за спиране на контраатаката и очакване врага в подготвените защитни укрепления".
В гористите и блатисти райони германците са принудени да спрат.
"Артилерийският полк на 20-та танкова дивизия използва ново 85-мм оръдие, за да бомбардира пътя и приближаващите танкове".
Има серия от битки, в които от германска страна не участват танкове, отбелязва военният историк Роман Тепър. Германците задействат артилерийски и зенитни оръдия срещу танковете. Тук се използва и така нареченото 88-мм зенитно оръдие (8,8-FlaK). Поради височината си то не е най-оптималното противотанково оръжие, но може да унищожи дори вражеските танкове Т-34 и КВ-1 на разстояние от над 2000 м.
Въпреки всичко битката приключва с поражението на съветските войски. Те претърпяват огромни загуби и не могат да спрат германското нападение над Киев. Както отбелязва Тепър, съветските войски губят 2 000 танка, загубите на германската страна са само 85 танка и 5-10 командни превозни средства.
Но косвено битката при Дубно е от голяма помощ. Съпротивата там позволява на останалите войски от този сектор на фронта да се изтеглят организирано, в резултат на което не са обградени. Заради сраженията германците прегрупират силите си, които отиват към Москва. В крайна сметка това води до факта, че германската атака срещу столицата се забавя, а шансът градът да бъде пленен е изпуснат.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си