Как една съветска ядрена подводница успява да потъне два пъти?

Подводниците рядко получават втори шанс. След като потънат, морското дъно става техен гроб. Понякога могат да бъдат изкарани, но експлоатационният им живот определено е свършил. Има изключения обаче. Една потънала съветска подводница получава възможност да започне отначало, но жестоката съдба има други планове за нея.

Първа катастрофа

Ядрената подводница К-429 се присъединява към съветския флот през 1972 г. и до следващата година вече трябва да премине през първия си ремонт. Но истинските проблеми все още предстоят.

През юни 1983 г. екипажът на подводницата получава заповед да отплава за учение. Решението шокира моряците, тъй като структурните ремонти на подводницата все още не са завършени. Но командването на Тихоокеанския флот не иска и да чуе за това. Флотът не е успял да завърши плана за бойна подготовка и адмиралите искат всички налични кораби и подводници в открито море.

Служителите на К-429 се оплакват, но напразно. "Страхуваш ли се, Герой?", казва адмирал Олег Ерофеев на един от офицерите на подводницата, капитан I ранг Алексей Гусев.

Подводницата е технически неподготвена за пътуването, а трагедията не е далеч. По време на първото потапяне в залива Саранная на полуостров Камчатка на 24 юни 1983 г. една от подводните секции моментално се пълни с вода, като в нея загиват 14 моряци.

K-429 потъва на дъното на залива на дълбочина 40 м. Само с голям късмет не потъва в открито море, където водата е десет пъти по-дълбока. Останалите 106 членове на екипажа оцеляват.

Моряците са хванати в капана на потъналата подводница само с няколко спасителни апарата. Най-ужасяващо от всичко, въпреки че имат достатъчно храна и питейна вода, е че никой в ​​щаба на Военноморските сили не знае за катастрофата. Поради повредата подводницата не може да пусне сигнал към повърхността.

Спасение и изпитание

Двама моряци са изпратени на повърхността през торпедната секция. За щастие срещат патрулен кораб и скоро районът е пълен със спасителни кораби.

След като водолазите доставят кислородни апарати на членовете на екипажа, те започват да напускат подводницата през торпедния участък и 7-о отделение, което не е наводнено.

"Не можеш да си представиш какво е да пълзиш в пълен мрак и във водолазен костюм през наводнената торпедна част, която е с дължина почти 9 м и широчина само 53 см. В един момент започваш да мислиш, че никога няма да излезеш от тази желязна тръба. Страхът започва да притиска движенията ти, обсебва ума ти и потиска волята ти", спомня си командирът на подводницата капитан I ранг Николай Суворов.

Спасителната операция струва живота на още двама моряци, увеличавайки окончателния списък на жертвите на катастрофата К-429 до 16 мъже.

На военния съд, който следва, Суворов е превърнат в изкупителна жертва и му е прехвърлена пълната отговорност за инцидента. Той е осъден на десет години затвор, но е амнистиран през 1987 година. До смъртта си през 1998 г. се опитва да си осигури пълна реабилитация, но безуспешно.

Втори шанс

Последният моряк, който напуска подводницата, успява да удържи люка. Така секторът не се наводнява и това дава възможност да се изкара подводницата.

Операцията обхваща 24 кораба и 152 водолази, които са изпратени в Далечния изток от всички части на Съветския съюз. Само за 40 дни, рекорд за такъв вид операция, K-429 е изкарана и изтеглена на база.

В продължение на няколко години подводницата е подложена на ремонт, което струва на съветската държава над 300 млн. рубли. Тогава един ден, на 13 септември 1985 г., К-429 - възстановена на 80%, отново потъва на кея на ремонтния завод.

Инцидентът, причинен от небрежност от страна на работниците, не взема жертви.

Но за командването на Съветския флот това е твърде много. K-429 е незабавно изведена от експлоатация и е превърната в тренировъчен съд. Няколко години по-късно тя е премахната и забравена като ужасен кошмар.

Последният съветски гражданин: космонавтът, който беше забравен в космоса през 1991 г.!