Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Съединените щати, Великобритания, Франция, Германия и Италия не са планирали да позволят на Русия да участва в миротворческата операция на територията на Косово, но след марша на десантчиците западните страни са принудени да се съобразяват с интересите на Москва. Това разказа пред RT командирът на руските ВДВ през 1996–2003 г. Георгий Шпак.
- Георгий Иванович, кога получихте заповедта за подготовка на подразделението за преминаване от Босна към Косово?
- В началото на май 1999 г. началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на Русия генерал на армията Анатолий Квашнин ме повика. Той каза: "Спешно!" В кабинета си ми нареди незабавно да излетя към босненския град Углевик, където се намира щабът на миротворческата бригада на ВДВ и да подготвя отряд за превземане на стратегическото летище в Косово. Там е единствената писта в провинцията, дълга 2500 м, която може да приема всякакви самолети, включително бомбардировачи и тежка военна техника. Който контролира "Слатина", контролира цялото Косово.
Квашнин казва, че времето за операцията за превземане на летището не е определено, а войниците ще действат по негово командване. Той добавя: готовността за изпълнение на задачата трябва да е постоянна, секретността - пълна. Но това е разбираемо.
- Квашнин ли инициира действията?
- Не мисля. Разбира се, върховният главнокомандващ знаеше, тогава това беше президентът Борис Елцин. В онзи момент западните "вероятни приятели" ни притискаха от всички посоки, а Русия на практика престана да участва в международните дела. По всички възможни начини бяхме избутани и отблъснати от горещата точка на света тогава - бивша Югославия. Американците, британците, французите, германците и италианците решиха да изключат участието на Русия в миротворческата операция на територията на бившата автономна провинция Косово. Очевидно в обкръжението на Елцин имаше хора, които съветваха президента да удари с юмрук, за да напомни на света, че руснаците все още имат барут.
- Как подготвихте отряда за Косово?
- Руските десантчици не трябва да бъдат подготвяни за битка: те винаги са готови за това. Войниците и офицерите в миротворческата бригада преминаха подбор, за да се изработи логистиката на действията. Пристигайки в Углевик, започнах активно да обсъждам с командира на бригадата полковник Николай Игнатов разположението на частите. В движение говорихме и за всички възможни опции за изпълнение на задачата.
- Страхувахте ли се от подслушванията в щаба?
- Не се страхувахме - знаехме, че всички разговори се записват. В отделна сграда на територията на военния лагер на нашата бригада имаше подразделение на американската армия. Нейните официални функции бяха комуникация и координация с руското командване, но реално - шпионаж. Преди края на престоя ми в Босна, когато вече бяхме разработили подробен план за прехода към Косово, се пошегувахме с американците.
- Как?
"На съвещание с командирите в щаба на руската миротворческа бригада попитах началника на разузнаването (предварително предупреден, разбира се): "Как, ако се наложи, можем да блокираме 3-та бронетанкова дивизия на САЩ, разположена наблизо? Той се изправи и каза: "Цялото бойно управление на американците е компютъризирано. Но основният комуникационен кабел не е на територията на дислокацията, а отвън, на 50 м от бариерите. Ако се прекъсне, подразделенията няма да могат да приемат бойни заповеди". Благодарих на офицера за ясния доклад и заседанието приключи. На сутринта, в четири часа, ме събудиха, за да видя интересна картинка - 300 американски войници изкопаваха стратегическия кабел и го прехвърляха от своята страна през огражденията…
- Но американците нищо ли не знаеха за предстоящия марш към Слатина?
- Нищо. Нямаше никаква информация, нито от наша страна, нито от сръбското военно командване.
- Защо съобщихте това на сърбите?
- По-голямата част от подразделенията на ВДВ трябваше да преминат по пътищата на Югославия, така че беше невъзможно без координация. Трябва да кажа, че сръбските братя организираха зелен коридор за нас. Също така колите на тяхната военна пътна полиция разчистиха пътя за руските бронетранспортьори.
- Вие ли дадохте командата за началото на операцията?
- Не. Връщайки се в Москва, докладвах предварителния план за действие на началника на Генералния щаб. Той беше одобрен като цяло, след това някои подробности бяха променени от генералния щаб. Искам да подчертая, че операцията беше подготвена много внимателно.
- Имаше ли е план в случай, че войските на НАТО влязат в битка с нашата бронирана група?
- Нямаше план "Б". Нашите десантчици отидоха в Прищина, за да победят или да умрат. Но руското военно командване и аз бяхме твърдо убедени: въоръжен отговор на зашеметяващата дързост на руснаците от НАТО няма да последва. Те могат да бъдат добри войници - американци, британци, французи, германци. Но нямат такива бойни качества, каквито имаме ние. Освен това миротворческата операция беше международна, така че генералите от НАТО загубиха много време в координиране на действията. Така че всъщност се поучи. Смелостта ни беше оправдана.
- Как започна тази военна операция?
- Получавайки условен сигнал от Генералния щаб, командирът Игнатов даде начало на действията по план. На 10 юни екипът беше вдигнат по учебна тревога. Много военни прекараха няколко часа в техника, която се движеше наоколо. Беше параван. През това време БТР-80 се прехвърли тайно в изоставено летище в града. Предварително бяха подготвени боекомплекти и сухи дажби за десет дни.
В 4 часа на 11 юни колоната започна да се движи към югославската граница. Командващите бяха генерал-майор Валерий Рибкин и полковник Сергей Павлов. На територията на Сърбия към генералния щаб се присъедини и генерал-лейтенант Заварзин, назначен от Генералния щаб. Движехме се бързо – с около 80 км/час.
- Нямаше ли опит да се забави колоната по пътя?
- Имаше. Но не поради противопоставянето на войските на НАТО. Американските разузнавателни спътници откриха движението на колоната, когато вече бяхме изминали почти две трети от пътя към "Слатина".
Промъкнахме се до Белград, но косовските сърби блокираха движението на руските десантичици. След като научиха, че руснаците бързат към Косово, хората във всяко село излязоха по пътищата: жени и деца целуваха броните на нашите БТР-и, плачеха от щастие, пееха, опитваха да дадат цветя и храна на войниците. Генерал Рибкин, с когото непрекъснато поддържахме връзка, ми каза в два часа сутринта, че е невъзможно да се мине по улиците на столицата на автономната област, град Прищина: цялото сръбско население е излязло на улиците, пътищата са пълни с празнуващи. Също така колоната се забави в село Косово Поле. Пристигнахме в "Слатина" едва сутринта.
- Имаше ли сблъсъци при превземането на летището?
- Единиците на югославската армия вече бяха напуснали, но членовете на НАТО и въоръжените формирования на косовските албанци все още бяха там. Действайки ясно според плана, руските десантчици заеха всички стратегически обекти, създадоха укрепления. Към 7:00 часа на 12 юни летището беше напълно обградено, взето под контрол. И скоро дойдоха и британците. Ние бяхме пристигнали само няколко часа преди тях!
- Каква беше първата среща с войските на НАТО?
- По-късно ми докладваха самите свидетели. Британският танк Chieftain се доближил до наш младши сержант. Той не помръднал. Излязъл един английски офицер: "Господин войник, това е нашата зона на отговорност, изтеглете се!" Нашият войник му отговаря, казват, че не знае такова нещо, той е на служба със заповед да не пуска никого. Британският танкист иска да говори с руския командир. Идва лейтенант Николай Яциков. Той също съобщава, че не знае нищо за международни договори, но изпълнява заповед на своето командване. Англичанинът казва, че тогава контролният пункт ще бъде смачкан от танковете. Руският офицер казва на гранатометчика: "Зареди!" Британският офицер продължава да заплашва, а механик-водача на Chieftain започва да изтегля танка назад.. Не можете да изплашите руски десантчик. Той ще изплаши вас.
- Имаше ли други опити за изтласкване от "Слатина"?
- Командирът на KFOR (международни сили под ръководството НАТО за поддържане на мира в Косово) - британският генерал Майкъл Джексън, получи заповед от командващия силите на НАТО в Европа, американският генерал Уесли Кларк, да разгроми руснаците. Колко дълго нашите 200 десантччици биха могли да се борят срещу 10 000 войници на НАТО, които имаха тежко въоръжение и авиационна поддръжка? Час или два. Но генерал Джексън каза историческата фраза: "Не искам да бъда виновник за началото на Tретата световна война". Това ни успокои.
След това бяха проведени международни преговори на ниво външни министри и министри на отбраната, а Русия стана пълноправен участник в миротворческата мисия. Вярно е, че не получихме собствен сектор в Косово. Но нашият военен контингент остана там до 2003 г., докато в Москва не бе взето политическо решение за завръщането му в Русия.
- По-късно лично ли се срещнахте с генерал Джексън?
- Да, многократно. За първи път през юни 1999 г. летях в първия Ил-76 с десантчици, насочени към укрепване на руската група в Косово. Не нарушихме заедно Заповед № 1, но аз уважавах и уважавам този генерал.
- Какво е Заповед № 1?
- На войниците на САЩ и НАТО в бойни условия е строго забранено да пият алкохол. Вярно е, че след извършването на съвместни миротворчески операции в бивша Югославия в документа се появява пояснение: "с изключение на прием при руснаците". Трябва да отбележа, че американските генерали обичаха да идват в щаба на руските миротворци - и в босненския Углевик, и в косовската "Слатина".
Но сериозно, след демонстрацията на военни мускули в Косово, уважението на западните генерали към нас се увеличи значително. И на политиците. За първи път от много години Русия показа на всички, че без нея световните проблеми не могат да бъдат решени.
Но за мен е по-важно, че тогава, през юни 1999 г., имаше безпрецедентен ръст на патриотичното самосъзнание както в Русия, така и в Сърбия. За пореден път се почувствахме силни и сърбите видяха, че не са сами в света, че тяхната поговорка е вярна: "На небето – Бог, а на земята - Русия!"
Сега Сърбия отново преминава през трудни времена заради приятелството си с нашата страна. Но хората там вярват, че Русия няма да ги изостави. Помислете, ако в края на 1990-те години бяхме демонстрирали волята си на Балканите, сега към властта си, щяхме да имаме и мощ.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си