Историята на института "Курчатов", родното място на руската атомна енергия

От първата съветска атомна бомба до възникването на руския интернет – Институтът по атомна енергия "Курчатов" вече дълги години е непрекъснат генератор на иновации в Русия. През 2018 г. той отбеляза своята 75-а годишнина.

"Атомните реактори, създадени между стените на института, се използват в нашата промишленост, корабостроене, медицина, космическия и отбранителния сектор. Те са се превърнали в символ на мощта на нашата държава", каза на тържеството по случай годишнината руският президент Владимир Путин.

Кой е Игор Курчатов? И какви са главните постижения на института в историята му? Ето какво трябва да знаете за тази институция, която продължава да играе централна роля в руския ядрен сектор.

Тайна лаборатория №2

Институтът "Курчатов" е основан през 1943 г. и първоначално е известен с името "Лаборатория №2". Това ненатрапчиво название цели да държи дейностите му в тайна – все пак той е създаден, за да изобрети първата атомна бомба в историята. Във всички документи лабораторията фигурира като "цех за асемблиране", а уранът е наричан силикон. Всички участници в проектите преминават през сложна система от проверки и трябва да подпишат документи, че ще спазват тайните, до които имат достъп.

Едва през 1960 г. институтът е кръстен на "Игор Курчатов" – първият му началник и забележителен ядрен физик. Именно под неговото ръководство през първите 15 години от работата на лабораторията съветските учени не само постигат първоначално поставената цел и създават първата съветска атомна бомба (1949 г.), но и разработват първия циклотрон в Москва (1944 г.), първият ядрен реактор в Европа (1946 г.), първата термоядрена бомба в света (1953 г.), първата промишлена атомна електроцентрала в света (1954 г.), първия съветски ядрен реактор за подводници (1958 г.) и атомни ледоразбивачи (1959 г.), както и най-голямото съоръжение за извършване на контролирани термоядрени реакции (1958 г.).

Курчатов е силна личност и вдъхновява колегите си. Хората, които са го познавали, си го спомнят като енергичен и жизнерадостен лидер и твърдят, че никой друг не би се справил с работата по-добре от него. Курчатов има време за всичко: посещава всяко съоръжение на института, проверява напредъка, говори с колегите, разведрява ги и  формулира задачите им. Служителите му обичат да се срещат с него, защото това винаги ги вдъхновява и оставя ярка следа в съзнанието им.

"Сред хилядите хора, които работеха по ядрената задача в онези години, нямаше по-популярен и по-уважаван от този гигант с тромава походка, искрящ поглед и шеговит прякор "Брадата", пише в спомените си за Курчатов Анатолий Александров – физик и заместник-директор на института "Курчатов".

Тогава и сега

По-късно през 1958 г. институтът постига рекордни резултати в плазменото задържане чрез токамак – тороидална камера с магнитни бобини. Токамакът, който е създаден от института "Курчатов" се превръща в основен изследователски инструмент в управляемия термоядрен синтез по цял свят.

През следващото десетилетие институтът бързо развива редица микроелектронни технологии, включително йонна имплантация, литография, плазмена химия, тънки слоеве. Всички те се превръщат в основата за развитието на нанотехнологиите в института, създаването на хибридни системи и суперкомпютри. През 1975 г. се появява новият токамак – Т-10, който и до днес се използва за проверка на оборудването на Международния термоядрен експериментален реактор (МТЕР) – първият експериментален термоядрен реактор в света. Институтът разполага и с големия токамак Т-15 със система от свръхпроводящи магнити.

Институтът "Курчатов" е пряко свързан и с появата на интернет в Съветския съюз, а след това и в Русия. На 1 август 1990 г. е създадена първата компютърна мрежа в национален мащаб "Релком". Тя се ражда в базата на института "Курчатов". Първото нещо, което правят, е да свържат компютрите в научните институти в Москва, Ленинград, Новосибирск и Киев. А на 28 август същата година се случва първата компютърна комуникационна сесия на територията на СССР с университета в Хелзинки.

Днес институтът обхваща различни отделни изследователски центрове, които работят по редица научни въпроси – всички те са обединени под чадъра на Националния изследователски център "Институт Курчатов".

Основните дейности на центъра продължават да са свързани с безопасното развитие на ядрената енергия, контролирания термоядрен синтез и плазмени процеси, ядрената физика, физика на твърдото тяло и свръхпроводимост, мезонна химия. Текат и сериозни изследвания в сферата на нано и биотехнологиите, създаването на нови материали и лекарства. Сред най-интересните проекти на института в момента е работата по намирането на решения за защита на хората от радиация в космоса, което би позволило дълъг престой в космоса и би помогнало на хората да се избавят от отрицателните спомени за рехабилитационни цели (като например лечение на хора, страдащи от т. нар. "афганистански синдром").

Представяме ви и руския енергиен сектор, обяснен в 4 въпроса!