През юни 1952 г. Швеция и Съветският съюз се оказват на границата на прекъсването на дипломатическите отношения. В Стокхолм разгневени граждани хвърлят камъни по съветското посолство и дори чупят прозорците, а външните министерства на двете държави си разменят протестни ноти. Причина за конфликта е сваленият от съветски изтребители МиГ-15 самолет-амфибия на шведските ВВС С-28 Catalina и последвалите инцидента редица разобличения за шпионската дейност на кралските спецслужби.
Скандалната история, припомнена ни от "Российская газета", започва с това, че в нощта на 16 юни 1952 г. в съветското въздушно пространство е открит шведски хидросамолет с бордови номер 47002. За прехвата му от Талин излитат пилотите от морската авиация Николай Семерников и Иля Яценко-Косенко на борда на МиГ-15. Самолетът-нарушител се намира на височина от 4 хил. мили североизточно от нос Ристна на естонския остров Хиюмаа.
"По изгрев слънце. Шведите също ни забелязаха и поеха курс към неутралната зона. Да ги стигнем беше работа за няколко секунди. Доближихме се до тях на 20 метра и указахме да се движи след нас до нашето летище. Въпреки това самолетът продължи правия курс. Предадох на КП, че нарушителят не изпълнява заповедите. Земята изкомандва: "огън за поразяване". Яценко-Косенко удари. След това видях хидросамолета вече във водата. От него отплува голяма оранжева лодка и към нея на пълен ход плаваше кораб. За унищожението на Catalina с Яценко-Косенко получихме по орден "Бойно червено знаме", споделя Николай Семерников.
Екипажът от пет човека на шведския самолет, включително двама пострадали, е прибран от немския търговски кораб Munsterland и оставен във Финландия. Журналисти поясняват, че свалената Catalina е търсила шведски самолет-разузнавач Douglas DC 3, изчезнал на 13 юни 1952 година. Над 50 години няма достоверни данни за съдбата на изчезналия над Балтийско море въздушен съд.
Оказва се, че в началото на 1950-те години Швеция тайно си сътрудничи с НАТО и получава важна задача: да тества съветската отбранителна линия край Балтийско море и да събере максимално много сведения за това как тя действа. За тази цел два американски транспортни самолета DC-3 са оборудвани с най-съвременната апаратура за радиоелектронен шпионаж. Един от самолетите получава име Hugin – в чест на един от гарваните на скандинавския бог Один. Съгласно легендата птицата извършва редовни полети по света и докладва на стопанина си какво се случва на земята. Именно на този принцип работи DC-3, който периодично лети във въздушното пространство на СССР.
На 13 юни късметът на шпионския самолет се изчерпва. В 11:08 ч. Hugin за последен път се свързва със земята, като успява да предаде само позивни. Съдбата на пилотите и екипажа на шведския самолет се оказва печална. Осем души загиват при падането на DC-3 във водите на Балтийско море. Стремейки се да запази доброто си лице в лошата игра, шведското правителство се отрича от загиналите военнослужещи и над 50 години пази тайната от роднините на загиналите пилоти. В Швеция дори възниква движение "вдовиците на DC-3", членовете на което се опитват да узнаят истината.
Разгадаването ѝ идва от Русия, когато са разсекретени материалите от сваления шведски самолет, Оказва се, че Douglas DC-3 е атакувал изтребител МиГ-15, пилотиран от Григорий Осински. За блестящо изпълнените задачи той е награден с орден "Бойно червено знаме". В същия този ден военният министър на СССР Василевски праща на Сталин рапорт: "Днес, 13 юни, в 13 часа и 20 минути, на 100-110 км северозападно от Вентспилс наш изтребител МиГ-15 свали чуждестранен двумоторен самолет".
В Швеция се разгаря скандал. Един от най-популярните вестници в страната – Expressen – пише, че полетът на DC-3 е бил провокационен. През юни 2004 г. злощастният самолет и останките на петима членове на екипажа са открити на 125 м северно от о. Готска Сандьон.