Най-заклетият враг на Сталин, Лев Троцки, често го е наричал "най-забележителната посредственост на [съветската комунистическа партия]". Шегата се обръща срещу Троцки: "посредствеността" го побеждава в политическата битка, изгонва го от партията - и от страната - и го довършва през 1940 г. като му праща убиец.
Троцки и други комунисти високо в йерархията, като Григорий Зиновиев или Николай Бухарин, може и да не са имали представа как човек със скромни възможности, който заема крайно бюрократична позиция в партийния апарат, ги надвива в съветската борба за власт. Днес обаче, почти сто години по-късно, можем да анализираме успеха на Сталин и да определим какво му е помогнало да стане Дарт Вейдър на руската история.
(Бележка: Russia Beyond не одобрява Сталин или неговите методи.)
Житейско правило 1: Приеми каквато и да е работа
Sputnik
Това вероятно няма да те изненада, но Йосиф Сталин не е бил гнуслив, дори и да не говорим за подписване на заповеди за екзекутиране. Той се присъединява към болшевишките кръгове през 1901 г., скоро след като е навършил 20 години, и прави всичко, което партията иска от него: създава печатници, за да се издават болшевишки вестници, пише статии, свързва се с депутати в Държавната дума, дори работи нелегално.
Активният подход сработва: през 1912 г. Сталин е избран в Централния комитет на болшевишката партия - социалистическия елит и бъдещите лидери на СССР. Тогава обаче, това означава да живееш като бандит: след като е заловен от царската полиция, Сталин е пратен четири години на заточение в Сибир. Нищо чудно, че той е бил ядосан, когато се връща в Петроград (тогава в Санкт Петербург) след победата на революцията от 1917 година.
Житейско правило 2: Бъди лоялен към шефа си (колкото той е по-строг към теб)
Sputnik
В началото на 1910 г. Владимир Ленин блести ярко като лидер на болшевишката партия, той е най-влиятелният идеолог и враг на капитализма. Сталин никога не поставя под въпрос авторитета му, макар че може да е бил уплашен от липсата на внимание на Ленин към него през ранните години на Сталин.
Веднъж Ленин дори забравя истинското име на Сталин, докато е бил в изгнание. "Запитвания на Ленин бяха изпратени до различни болшевики през 1915 година: "Спомняте ли си фамилното име на Коба [псевдоним на Сталин]? Моля ви, напомнете ни фамилията на Коба… нещо като Йосиф ? Забравихме " пише Олег Хлевнюк в биографията на Сталин.
След революцията от 1917 г. обаче Ленин много добре си спомня Сталин: той е сред първите болшевики, пристигнали в Петроград и започва да организира работници да се вдигнат на бунт дори преди самият Ленин да се е върнал от Швейцария.
Първоначално Сталин заема не много висока позиция, встъпвайки в коалиция с други социалистически партии, но бързо променя решението си, след като Ленин изразява своите крайно леви възгледи и обявява завземането на властта и световната революция. "Сталин, както винаги, следваше водещата роля на Ленин в политиката; той беше предан и верен съюзник на Ленин. Разбира се, Ленин оценяваше това ”, пише Олег Хлевнюк. До 1922 г., когато Ленин, вече много тежко болен, остро критикува Сталин за неговата "грубост", двамата се радват на приятелска връзка, която много помогна на Сталин. А що се отнася до по-късния конфликт, то Ленин няма време да се справи със Сталин и в крайна сметка умира през 1924 година.
Житейско правило 3: Говори по-малко и никога не подценявай бюрокрацията
Sputnik
За разлика от Лев Троцки или Григорий Зиновиев, известни със своето красноречие, Сталин никога не е бил добър оратор, но пък е бил добър в усилената работа на обществени постове. След като болшевиките печелят Гражданската война от 1917-1921 г. и провъзгласяват отново червена Русия, Сталин ръководи малък народен комисариат по националностите - той самият споменава, че "комисията е само за агитиране, а не за административни права".
Въпреки това от 1922 г. Сталин става генерален секретар на Всерусийската комунистическа партия (ВСК) и ръководи бързо растящия й бюрократичен апарат. Тази позиция също се смята най-вече за техническа, но Сталин оказва влияние върху партийните функционери на средно ниво и успява да "набере" много болшевики в лагера си.
При все това за кратко той остава скромен и сдържан… и бива подценен от съперниците си. "Тъй като се съсредоточаваше върху рутинна работа, Сталин изглеждаше на повечето болшевики като замислен, балансиран лидер; нещо повече, истински работохолик, който върши истинска работа, а не силен оратор", обяснява историк Алексей Волинец. Ето защо през 1920-те години по време на сблъсъците между вътре в елита на болшевиките, Сталин обикновено има на своя страна мнозинството от болшевиките на ниско и средно ниво.
Житейско правило 4: Сключвай съюзи, разтрогвай съюзи
ТАСС
Как най-добре да победиш много съперници и да станеш истински лидер? Ами като настроиш враговете си един срещу друг и междувременно сменяш внимателно страните. Именно това прави Сталин през 1920-те години.
Първо, през 1923 г., когато наред с Григорий Зиновиев и съюзника на Зиновиев Лев Каменев, Сталин атакува Троцки с предсказуем ход. "Преди революцията Троцки се противопоставяше на болшевиките и се присъедини към редиците на Ленин едва през лятото на 1917 година", пише Волинец. Така "Голямата тройка" - Сталин, Зиновиев и Каменев – използват колективното си влияние и изгонват Троцки от Червената армия, за чието създаване той по-рано е помогнал.
Второ, Сталин обръща оръжията си срещу Зиновиев и Каменев, които през 1925 г. са принудени да вземат страната на Троцки, създавайки "обединена опозиция", но вече е твърде късно. Заедно с по-умерените лидери, като Николай Бухарин, Сталин лепва на Троцки, Зиновиев и Каменев етикета леви радикали и през 1926-1927 г. те ги принуждават със сила да напуснат Централния комитет на партията.
След това идва редът и на Бухарин: през 1928 г. Сталин, подкрепян от мнозинството в партията, го разбива като десен опортюнист и го лишава от всичките му лидерски постове. Полето е почти разчистено: до 1930-те години всички болшевишки лидери от старата гвардия от първия ешелон са или пратени в изгнание (Троцки), или изпаднали в немилост (Зиновиев, Каменев, Бухарин).
"Руската революция започна да яде собствените си деца, както вече се беше случило с френската революция", обобщава Олег Хлевнюк през 1920-те години. Само че за Сталин - за разлика от стотиците хиляди съветски хора, убити по време на голямата чиста през 1930-те - бъдещето е по-светло от всякога. Неговата абсолютна власт лесно може да предизвика завистта на императорите от XIX век.