Най-тежкото военно поражение на Германия: съветската операция "Багратион"

През лятото на 1944 г. съветските войски са готови да започнат освобождението на окупирания от нацистите Беларус. Командването на Червената армия иска да си отмъсти за катастрофалното поражение, което претърпяват през 1941 година. Сега е времето за съветския блицкриг. Настъплението е планирано за 23 юни, почти на деня, в който преди три години стартира "Барбароса".

Масовата офанзивна операция е наречена "Багратион" на името на руския военачалник по време на войната срещу Наполеон през 1812 г., - княз Пьотр Багратион, смъртно ранен в битката при Бородино.

Когато операцията започва на 23 юни 1944 г., съветските войски разполагат с 1,2 милиона войници срещу 800 000 германци. Въпреки численото превъзходство, руснаците имат трудна задача: да пробият силно подготвените отбранителни позиции на врага.

Когато "Багратион" се разгръща, над 4 милиона войници, 62 000 артилерийски оръдия, 7500 танка и самоходни оръдия и над 7 100 самолета от двете страни вземат участие в битките.

С добре организирани координирани сили на сухопътните войски и авиацията съветите едновременно разбиват защитата на врага в шест точки по фронтовата линия. Германските войски край Витебск и Бобруйск, Орша и Могильов претърпяват тежки поражения. Главните сили на централните войски са обкръжени в Минск, столица на съветски Беларус, и са унищожени.

Значителна помощ за напредъка си съветските войски получават от партизаните. На 3 август 1943 г. те започват операция "Железопътна война", целяща да унищожи ЖП-инфраструктурата в тила на врага. В резултат на това са унищожени 215 000 км железопътни линии и десетки мостове, над 1000 влака са дерайлирани, а германският транспорт и трафик на Източния фронт намаляват с 40%.

За да прекрати гигантското нашествие на съветската офанзива, германското военно командване е принудено да изпрати резерви от други части на Източния фронт, което дава възможност на съветите да започнат офанзива в Украйна и прибалтийските страни. Германците също преразпределят в Беларус армиите си от Западния фронт, давайки на Съюзниците повече пространство за маневри.

До финала на "Багратион" в края на август 1944 г. 17 немски дивизии са напълно унищожени и 50 дивизии губят половината от състава си. В продължение на повече от два месеца офанзива съветските войски изминават повече от 350 мили, освобождавайки огромни райони на Беларус, части от Латвия, Литва и Полша. Съветите се приближават по-близо до Варшава, отварят си пътя към Кьонигсберг (дн. Калининград) и към сърцето на Третия райх.

Виждайки бързия съветски напредък по време на "Багратион", на 1 август полското правителство в изгнание организира голямо въстание във Варшава, целящо да доведе града под техен контрол. Поляците чакат помощта на Червената армия, но не я получават. Само отделните части на Първа полска армия (прикрепени към съветските войски) се опитват да влязат в града, но се оттеглят с големи загуби. Решението на Сталин да не помага на поляците може да е било причинено от желанието му съветските войски да освободят града и да осигурят внедряването на просъветско комунистическо правителство. Но може да се обясни и с факта, че Червената армия е изтощена след дългата офанзива. Решението остава спорно и до днес.

Германските загуби от между 400 000 и 500 000 войници по време на "Багратион" правят това най-лошото военно поражение в немската история. Червената армия губи 180 000 войници. С цялото си значение лятната офанзива на Червената армия през 1944 г. обаче не е повратна точка във Втората световна война. Че Третият Райх вече е обречен става ясно година по-рано, след битката при Курск.

Разказваме ви още за плана "Барбароса" и немския удар на Курската дъга!