"Приказка за князете владимирски" гласи, че византийският император Константин Мономах праща шапка – "венец царски" – в дар на своя внук, руският княз Владимир, когато той сяда на върховния престол на Рус. Така той подчертава величието на родственика си и правото му над целите руски земи. "Оттогава и до днес с венеца царски... се увенчават князете владимирски, когато застават начело на великото царство руско", гласи легендата.
Княз Владимир
Свободни източнициВсъщност легендата е измислена много по-късно и, що се касае до шапката, в нея няма нито дума истина. Константин Мономах умира, когато внукът му е двегодишен, и не му е пращал никакви регалии като подарък. Съвременните историци смятат, че легендата за византийското наследство е съчинена при Василий III (велик княз през 1505 – 1533). Тогава московските князе през XVI в. с огън и меч обединяват руските земи и са им нужни символи на древните права на върховната власт. Короната се слага на императорите на велики държави – Византия е добър аргумент.
Откъде тогава се появява шапката на Мономах? Освен "византийската" съществува и "златоорденска" версия – че управниците на Златната Орда пращат скъпоценната регалия в дар на московските князе като награда за вярната служба. Оттук е и леко източният татарски вид на скъпоценната шапка. Но и тук има несъответствие: шапката, както отбелязва изследователят Сергей Богатирьов, повече напомня женски аксесоар за глава, а "московските князе обикновено са се интересували от мъжки".
Самият Богатирьов се придържа към още една версия: "Шапката на Мономах е ушита в Москва по времето на Василий III от различни златни детайли, съхранявани във великокняжеската хазна". С това се обясняват неточностите в структурата на шапката: на златните пластини някои елементи от орнаментите са разположени по различен начин.
Иван Грозни
Владимир Вдовин/SputnikПървият владетел, коронован като цар с шапката на Мономах, е Иван Грозни, син на Василий III – той е и първият, който приема титлата "цар", тоест "цезар" – император. Изкуствоведът Виктория Геращенко сравнява тронните одежди на руския цар, главен елемент на които се явява именно шапката на Мономах, с храма – въплъщение на властта, изпратено от Господа.
След Иван Грозни, шапката носи синът му Фьодор, последният от древната династия на Рюриковичи, царете на Смутното време (Борис Годунов, Лъжедимитрий I и Василий Шуйски), а след това, когато Русия преживява периода на хаос, първите Романови: Михаил Фьодорович и Алексей Михайлович. Последният от Романови, който е коронясан в царство с тази шапка, е Иван V, който е съвладетел на бъдещия Петър Велики.
Но самият Петър, тъй като те са короновани по едно и също време (управляват заедно, докато Иван V не умира през 1696 г.), трябва да се задоволи с дубликат. Впоследствие Петър, който провъзгласява Русия за империя, променя коронясването в царство в подобно на западните модели за коронация. Шапката на Мономах, поставяна на главите на монарсите в продължение на 178 години, е пренесена в Успенския събор в Кремъл и излагана на коронациите като "запомнящо се царско достойнство".
Други царски шапки
Shakko/Wikipedia, kreml.ru, Владимир Вдовин/Sputnik"По образа на шапката на Мономах по-късно са направени и други скъпоценни шапки за царските тържествени одежди: Казанската шапка, Сибирската шапка, Диамантена шапка и други", пише Виктория Геращенко. Следващите шапки, по правило, се правят по специални поводи: например Казанската е посветена на присъединяването на Казанското ханство към Московската държава през 1552 г., а Диамантената, украсена със скъпоценни камъни, е направена специално от Иван V.
Впрочем дори оригиналната шапка на Мономах постоянно изглежда по различен начин - в картините на художници, изобразяващи руски царе, тя е рисувана по интуиция (обикновено художниците не я виждат на живо). Основното в случая е свещената стойност, а не точното пресъздаване на детайлите.
Борис Годунов
Свободни източници, Sputnik, художник Борис Зворкин, 1925."О, тежка си ти, шапко на Мономах!", казва главният герой в трагедията на Александър Пушкин "Борис Годунов". Цар Борис Годунов, който се оказва на трона в резултат на смъртта на законния си наследник (за която го обвиняват), е изправен пред народното недоволство и съзряването на смута. Неговата реплика се превръща в афоризъм, подчертавайки, че властта е не само възможност, но и огромна отговорност. Самият Годунов умира от старост, но отнелият му шапката на Мономаха - Лъжедимитрий I, губи царството заедно с главата си.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си