През юли 1805 отрядът на полковник Карягин от 493 войници и офицери с обоз и две оръдия успяват да противостоят на 20-хилядна персийска армия. Загива половината отряд, но задачата им е изпълнена, припомня "Российская газета".
Персийският Фатх Али шах не може да се примири със сключването на Кюрекчайския договор, според който Карабахското царство се присъединява към Русия. Договорът е подписан на 14 май 1805 година. И шахът решава да отвоюва царството си обратно, възползвайки се от войната между Русия и Франция и това, че основните руски сили участват в друг конфликт.
Персийската войска от 40 000 души под командването на принц Абас Мирза щурмува Аракс. Границата е отбранявана от 17-и егерски полк на майор Лисаневич. Той не успява да противостои на огромната сила на врага. Полкът отстъпва в Шуша. И тогава командващият руските войски в Кавказ княз Цицианов взема решение да изпрати срещу неприятеля отряда на полковник Павел Михайлович Карягин. На 3 юли 1805 г. 493 войници и офицери с обоз и две оръдия потеглят от Гянджи към Шуша. На 6 юли те стигат до Шуша и се сблъскват с големия отряд на сардар Пир Кула хан. Полковникът разполага полка си в каре и отразява атаката на превъзхождащия го противник.
Карягин иска от Лисаневич да му се притече на помощ. Но няма много какво да се направи. В 18 ч. персите започват атаката над лагера. И това продължава до през нощта. Продължава и от сутринта на следващия ден. Няколко пъти предлагат на командира да се предаде, но той отказва.
Карягин решава да предприеме невероятна стъпка: да пробие през персите до крепостта Мухрат. На 7 юли в 22 ч. започва маршът. По пътя стига до дълбок овраг, който оръдията не могат да преодолеят. Тогава редник Гаврил Сидоров скача на дъното на рова, след него още десетима войници. Те правят "жив мост", по който прекарват оръдията. Това е едната версия. Според втората "живият мост" е направен от оръжия, а войниците ги придържат. Художникът Франц Рубо по-късно рисува картината "Живия мост", взимайки за основа версията с войниците. Първото оръдие благополучно преминава по "живия мост", а второто пада и удря Гаврил Сидоров, който загива.
Вече буквално в подстъпите към крепостта отрядът отново е нападнат от персите. Опитват се да откъснат руснаците от Мухрат, като изпращат кавалерийски отряд за превземането ѝ. Но претърпяват неуспех. Останалият отряд превзема крепостта Мухрат.
Княз Цицианов получава рапорт от Карягин. Тогава той събира отряд от 2000 души и 10 оръдия и ги изпраща срещу Карягин. На 15 юли този отряд се разполага в лагер край селото. Разбирайки за това, през нощта Карягин оставя Мухрат и поема към отряда, за да се съединят. Това се случва в Мардакерт.
За този поход полковник Павел Михайлович Карягин е награден със златна шпага с надпис "За храброст". Всички офицери и войници получават награди, а в чест на Гаврил Сидоров, който загива при пренасянето на оръдията, е издигнат своя чест.