140 години дипломация: 7 бележити български посланици в Русия

История
ЮЛИЯ АГЕЕВА
Голямото се състои от малкото, а отношения между две страни се градят не само от президентите и премиерите, но и от политиците, трудещи се на всички нива. Тази година се навършват 140 години от установяването на дипломатически отношения между Русия и България – представяме ви някои от българските посланици в Москва, оставили ярка следа в руско-българската история.

Константин Стоилов (1883) – един от създателите на първата българска Конституция

Константин Стоилов е първият представител на дипломатическите интереси на България в Руската империя през 1883 година. Той е назначен за дипломатически агент на българския княз в Петербург със задачата да намери компромис между Батенберг и Александър III, претендиращ за контрол върху вътрешната политика на България. Руското правителство обаче отказва да го приеме и той е принуден да се завърне в София. Макар че неговото отявлено русофилство го кара да влезе в политическа опозиция, той остава верен на своите убеждения. Както пише в статията си преподавателят по международни отношения в Северозападния институт към РАНХиГС Анна В. Плотникова, той участва в създаването на Търновската конституция - първата конституция на освободената България.

Димитър Цоков (1908-1909) - първият българин в МОК

България има петима представители в МОК. Първият от тях е Димитър Цоков - дипломат, който представлява интересите на България в Русия в периода 1908-1909 година. Освен към дипломатическата дейност, той проявява силен интерес към спорта и благодарение на политическата си ориентация е забелязан от Пиер дьо Кубертен, под чието ръководство са създадени Олимпийските игри, които познаваме днес.

Димитър Станчов (1896-1906) - посланик-пацифист

Димитър Станчов е може би най-миролюбивият посланик на България. През целия си живот той представлява родината си в различни страни. Поддържането на мирни и конструктивни отношения между държавите е от първостепенно значение за него и това му помага да изгради успешна кариера, но в същото време му изиграва и една жестока шега - той е отстранен от служба, тъй като не иска България да влезе в Първата световна война (1914-1918).

Стефан Бобчев (1912-1913) - основател и първи ректор на УНСС

Името на Стефан Бобчев - пълномощен министър, представяващ българските интереси в Русия през 1912-1913 г., е по-известно с неговата научна дейност. След като завършва право в Москва през 1880 г., той започва да работи както съдия в Източната Румелия, а през 1920 г. основава Свободния университет за политически и стопански науки (УНСС), който днес е най-големият икономически университет в България и Югоизточна Европа.

Димитър Михалчев (1934-1936; 1944- 1946) – "философски поглед" върху дипломация

Димитър Михалчев е първият човек, който развива научен подход към философията в България. Той е ученик на д-р Кръстьо Кръстев ( първият професионален български литературен критик и литературен историк). Представлява България в Русия два пъти – през периода 1934-1936 г. и от 1944 до 1946 година.

В основата на неговите философски възгледи стои един много важен постулат за този исторически период - според него няма никаква историческо-философска основа за расизма. Следователно и фашизмът няма нито смисъл, нито право да съществува. Може би с помощта на хора именно с подобно мислене светът все още съществува.  

Стела Благоева (1949-1954) - единствената жена-посланик

Кой казва, че дипломацията не е женската работа? Стела Благоева, която представлява България в СССР в продължение на 5 години, разбива този мит. Тя се връща в Русия два пъти - първо в търсенето на убежище (тъй като е съпруга на Коста Янков, един от атентаторите от "Света Неделя"), а след това икато извънреден и пълномощен посланик на България в СССР.

Според историка на БАН Р. Тодорова като посланик в Русия Стела Благоева проявява силен интерес към образованието и помага на българските студенти да учат в СССР. През 1952 г. повече от 1300 български студенти се обучават в 11 града на Съветския съюз. По време на мандата на Стела Благоева друга прочута българка -  поетесата Блага Димитрова, защитава кандидатската си дисертация в Москва (1951 г.). Така тези две жени допринасят за развитието на българската култура и наука.

Димитър Жулев (1972-1986) – посланикът с най-дълга мисия

Димитър Жулев е посланик на България в СССР в продължение на  14 години (1972-1986) и това е най-дългият срок за 140-те години дипломатически отношения между България и Русия. Той е заклет комунист - по време на Втората световна война (1939-1945) участва в комунистическото движение като ятак и смята социализма за път към прогреса и щастливото бъдеще.

Вижте и тези 5 велики българи, получили образованието си в Русия!