Кой е Яков Юровски – мъжът, отговорен за убийството на Николай II?

Както може би знаете, последният руски цар Николай II е екзекутиран на 17 юли 1918 г., когато болшевиките разстрелват него и цялото му семейство: жена му, четирите му дъщери, сина му и петимата им слуги. Това ужасяващо събитие се разиграва в мазата на Ипатиевата къща в Екатеринбург (голям град в Урал на 1700 км от Москва), където бившото императорско семейство е държано в плен от април 1918 година.

Болшевиките, ръководени от Яков Юровски – здрав чернобрад мъж от местната Чека (тайната милиция), действат хладнокръвно и довършват с ножове и стикове онези, които не умират незабавно. Ето какво пише самият Юровски в бележка, в която говори за себе си като за "командира" в трето лице:

"Командирът каза на Романови, че тъй като техните роднини в Европа непрекъснато нападат съветска Русия, болшевишкото правителство в Урал е издало присъда те да бъдат разстреляни. Николай се обърна към семейството, после се обърна към командира и попита: "Какво? Какво?". Командирът повтори... след това започна стрелбата, която продължи 2-3 минути. Командирът уби Николай на място".

Последното изречение може би не е вярно. И до днес се водят спорове кой от болшевиките е разстрелял и убил бившия император. Но все пак свидетелствата на Юровски демонстрират неговата безпощадност и бруталност. Какво го превръща в екзекутор?

От часовникар до болшевик

В сериала на Netflix от 2019 г. "Последните царе" Юровски, чиято роля се изпълнява от Дънкан Поу, играе главна роля като антагонист на Николай II. Императорът е (според сериала) мил, но слаб човек, който изобщо не иска да управлява. Юровски е неговата пълна противоположност – той е предан човек, който би направил всичко за каузата, в която вярва – да подобри живота на обикновените хора.

В една от сцените Юровски говори с Николай дни преди екзекуцията му. Двамата мъже пушат по цигара и Юровски си спомня как са се срещали веднъж в миналото. "1891, бях на 10. Вие бяхте на обиколка в Далечния изток. Спряхте в Томск... Имах малко знаменце и го развявах. Само една от малките мравки, на които кимахте и махахте".

Всъщност Юровски едва ли е щял да си направи труда да говори с Николай II, освен ако не е било крайно необходимо, да не говорим да му споделя детските си спомени. Юровски е роден в бедно еврейско семейство през 1878 г. край Томск (на 3600 км източно от Москва), така че през 1891 г. със сигурност не е на 10 години. Той е осмото от 10 деца и често се мести и сменя работата си, обикаляйки из Русия като часовникарски чирак.

През 1905 г. Юровски се запознава с революционерите. Той добре познава трудностите, с които руснаците се сблъскват всеки ден и се превръща в ревностен антимонархист. Прекарва няколко години в изгнание. След това, 12 години по-късно, с радост посреща Октомврийската революция, която дава власт на другарите му – болшевиките.

Нова длъжност

Докато Владимир Ленин, Лев Троцки и останалите прочути комунистически лидери ръководят съветска Русия от Москва, Юровски е сред хората, които работят в дълбокия тил на Русия – в Екатеринбург, важна цитадела и индустриален град в Урал с мощно работническо движение. Юровски е лоялен на Комунистическата партия и надлежно изпълнява всичко, което му наредят шефовете му.

Когато е назначен за командир на Ипатиевата къща, това е знак, че болшевиките искат да затегнат условията, в които живеят царските им затворници. "Сложиха стоманена решетка на единствения прозорец, който имаме", пише в дневника си бившата императрица Александра, след като се среща с Юровски. "Очевидно непрекъснато ги е страх, че ще избягаме". От друга страна принципният Юровски забранява на надзирателите да крадат храна от затворниците, което е практика при предшественика му.

Немарлива екзекуция

Юровски не симпатизира на затворниците си. По-късно, в мемоарите си, той пише: "Общото ми впечатление бе следното: обикновено, бих казал буржоазно семейство... Самият Николай приличаше на офицер от нисък ранг... Никой не би казал, че този човек е бил цар на такава огромна страна в продължение на дълги години".

До края на живота си Юровски не показва и капка вина за екзекуцията на царското семейство, включително децата. Рапортът му е лаконичен: " На 16 юли в 18:00 ч. Филип Голощьокин [шефът на Юровски] нареди затворниците да се екзекутират". В 01:00 ч на следващия ден Романови и слугите им вече са мъртви.

Юровски и хората му обаче се провалят напълно с изхвърлянето на телата – първоначалният им план е да ги хвърлят в дълбока мина край града, но тя се оказва твърде плитка, така че се налага да преместят труповете на друго място. Времето е много лошо и автомобилите не могат да стигнат до мястото. "Нищо не беше подготвено, нямахме лопати, нищо...", пише Юровски по-късно. В крайна сметка те изгарят телата частично и ги заравят в плитък гроб.

Животът по-късно

Има причина болшевиките да екзекутират Романови през юли 1918 г. – по онова време белогвардейците вече са близо до Екатеринбург и болшевиките се притесняват, че императорското семейство ще бъде освободено и изведено от страната. Малко след като планират прословутата екзекуция, Яков Юровски и много други болшевики се налага да избягат от града. Те обаче се връщат, когато болшевиките най-накрая побеждават белогвардейците през 1922 година. По-късно, в Москва и в Екатеринбург, Юровски работи на много постове, но никой от тях не е свързан с екзекуции. Умира през 1938 г. от язва.

Запознайте се и с тези 10 важни факта за убийството на руското царско семейство!