Сюрприз за врага: Как Червената армия изненадва немците на 22-ия ден от войната?

В началото на Великата Отечествена война и по време на военните години съветските инженерни части са въоръжени с фугаси за тактическо и стратегическо действие- ФТД, Ф-10 и други сложни радиотехнически устройства. Използват ги за взривове от разстояние от момента, в който нацистите нападат страната. Тези експлозии са много ефективни и нанасят големи щети в дълбокия тил на врага.

На 12 юли 1941 г. за първи път в световната военна практика в град Струги Красние са взривени три радиоуправляеми фугаса – това е 22-ия ден от войната. Съветските войски отстъпват. В мазетата на три сгради са поставени мини. Криптирани радиосигнали за взривяване на радиофугасите са изпратени на разстояние 150 км по указания на началника на инженерните войски на фронта, тогава подполковник Борис Бичевский, чрез специална радиостанция. Тя се намира в Гатчинския парк. Между другото, на 4 август 1942 г. Борис Владимирович Бичевский получава чин генерал-майор на инженерните войски, а на 22 юни 1944 г. - генерал-лейтенант.

На този ден -12 юли 1941 г., военните се опитват да отгатнат момента, в който в сградите ще има най-много германци. Разузнаването съобщава за това. После се случва и експлозията. Два дни след това съветските пилоти снимат Струги Красние. Както по-късно си спомня Борис Бичевский, който пише мемоари за Великата отечествена война, вместо къщи на мястото, където саположени мините, има руини и огромни кратери.

Три взвода за специално миниране действат на Югозападния фронт. В Москва се създава и специален инженерен батальон.

Един от най-известните моменти на Великата отечествена война е експлозията, произведена през ноември 1941 г. в Харков. Вечерта на 13 ноември 1941 г. генерал фон Браун провежда среща в своята резиденция в Харков. Тя приключва късно през нощта. И в 4 часа и 20 минути сградата "полита" във въздуха. Взривът убива самия генерал и около двадесет офицери и войници.

След тази експлозия централата и други институции на нацистите изоставят всички големи сгради на Харков. Инженерите внимателно проверяват всичко. По време на друг неуспешен опит да се неутрализира съветска мина са намерени силно повредени радиотехнически части. Тогава те предполагат, че експлозията е извършена по радиото.

Радиоуправляваните мини са използвани до лятото на 1943 година. След разгрома на германските фашистки войски на Курската дъга Червената армия започва офанзива на всички фронтове. При тези условия необходимостта от използване на радиоуправляеми мини се губи.

Между другото, нацистите не могат да оценят радиоуправляваните фугаси. След падането на Берлин полковник Виктор Харченко, заместник-командир на 1-ва гвардейска инженерно-сапьорна бригада, разпитва пленения командир на щаба на Хитлер и последния берлински генерал Хелмут Вайдлинг: къде са мините в Берлин и има ли сред тях такива, които да могат да бъдат взривени чрез радиосгинал? Генералът отговаря, че градът не използва нищо друго освен обикновените противотанкови и противопехотни мини. "Първо, нямахме време и не разполагахме със съответното оборудване. Що се отнася до радиофугасите, вашите инженери бяха далеч пред нашите", казва Вайдлинг.

А знаете ли защо децата в СССР са по-подготвени за война от всеки друг?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.