Любовните авантюри на великите руски писатели

Определяме величието на писателя, разбира се, по неговото художествено и философско наследство. Талантът им обаче не отхвърля факта, че много от тях са далеч от стандартите за морал, включително и на полето на любовта. Напротив, често техните любовни сблъсъци служат за катализатор на творческия процес.

Александър Пушкин

Да започнем с този, когото руснаците наричат "нашето всичко". Самият той възкликва: "Ах, кучи син!" Вярно е, че го прави в добрия смисъл: когато завършва драмата "Борис Годунов".

Автор на многобройни гениални стихове, невероятна проза и красива драма, Пушкин също е и отчаян мъж. Може би страстта му се дължи на африканската кръв. Прадядото на поета е не друг, а "Арап на Петър Велики" - първият африканец в Руската империя.

От ранна възраст Пушкин посвещава стихотворения на многобройни дами, а след това съставя списък от 37 имена. Въпреки това Пушкин се жени само веднъж - за Наталия Гончарова. Непотвърдена нейна афера провокира дуел, в който поетът умира.

Фьодор Достоевски

Достоевски прекарва първата част от живота си доста бурно. Среща се с жени, търгуващи с плътта си, за което силно се укорява, страхува се от болести, но не може да спре. "Толкова съм пропаднал, че вече не мога да живея нормален живот", пише той на брат си.

Първата съпруга на Достоевски е Мария Исаева, която среща в Сибир по време на изгнанието си. За нея това вече е втори брак, а преди сватбата издевателства над влюбения писател: дори заплашва, че ще се омъжи за друг по-богат човек. Накрая се смилява над потиснатия Фьодор и се омъжва за него. Бракът им е кратък и носи много болка на писателя. Достоевски пише, че се обичали изключително много, но не били щастливи. Освен това епилепсията му се обостря. Мария умира от туберкулоза на 39-годишна възраст.

През 1862 г. Достоевски посещава европейски курорти за лечение, но вместо да се любува на минералните води и калните бани, той се пристрастява към рулетката. Прекарва повечето си време в обществото с "адската жена”, еманципираната Аполинария Суслова. Връзката им е нервна и сложна - тя ту го ласкае, ту се държи лошо с него. Но Достоевски, както знаем, обича страданието. Тяхната любов е отразена в романа "Играчът на рулетка".

Последната съпруга на писателя е Анна Сниткина, която той наема за стенограф, докато работи върху "Играчът на рулетка". През 1867 г. те се женят, въпреки че Анна е с 25 години по-млада. Тя ражда на писателя на четири деца, докато той все пак изгаря от ревност по по-младата си съпруга.

Максим Горки

Великият пролетарски писател няма късмет: жените не го обичат много. В младостта си дори се опитва да се застреля от самота. В автобиографичния разказ "Веднъж през есета" Горки описва първи опит за сексуална любов, който може да се отнася и за него самия: всичко се случва с проститутка под обърната лодка на брега на реката.

Официалната съпруга на Горки е една - Екатерина Пешкова (тя носи истинското име на писателя).

В продължение на повече от 15 години Горки има връзка с актрисата от Московския художествен театър Мария Андреева. Заради него тя оставя мецената и милионер Сава Морозов. Той е приятел и на Горки, но по някаква причина не се обижда и продължава да помага на Андреева финансово.

Заедно с актрисата Горки пътува до САЩ, но избухва скандал - пресата научава, че те не са официално женени, че истинската съпруга на Горки е в Русия. Американците пуритани гонят двойката от хотела, останалите хотели също отказват да ги настанят.

Друга интересна дама на писателя е Мария Будберг. За нея се носят слухове, че е двоен агент на британското разузнаване и НКВД. След писателя тя дълго време има връзка с Хърбърт Уелс, с когото се запознава в къщата на Горки.

Сергей Есенин

Този обичан руски "хулиган" има голямо сърце. Често се влюбва и често разлюбва. Още като млад той се промъква през нощта в стаите на дворянската помешчица Лидия Кашина, която живее в имение в неговото село. Поетът встъпва в първия си граждански брак, когато е на 18 години и му се ражда син.

Три години по-късно, през 1917 г., той се жени за актрисата Зинаида Райх. Тя му ражда дъщеря и син, но Есенин я напуска. Децата ѝ бързо свикват с новия ѝ съпруг - режисьорът Всеволод Мейерхолд.

След Райх Есенин живее с литературната си секретарка Галина Бениславска. Характерът на техните взаимоотношения не е съвсем ясен, но е сигурно, че Галина обича Есенин през целия си живот - и се самоубива на гроба му година след смъртта му.

През 1921 г. Есенин се среща с американската танцьорка Айседора Дънкан и се жени за нея година по-късно, въпреки че е по-стара от него с почти 20 години и не знае руски език, а той не говори английски. С нея той пътува из Европа и Америка, където тежко понася сянката, която популярността и позицията ѝ хвърлят върху него. Бракът им продължава около две години, пълен със скандали и страсти.

През 1925 г. Есенин се жени за внучката на Лев Толстой София, но бракът им не е продължава дори година - и е нещастен. Поддръжниците на версията за самоубийството на Есенин, смятат, че самотата е една от основните причини.

(Между другото, по време на "почивката" между Исадора и София, преводачката и поетесата Надежда Волпин ражда на Есенин син).

Анна Ахматова

И самият Есенин би завидял на списъка с романсите на тази руска поетеса.. (Между другото, той наистина иска да се срещне с нея и се интересува от нея като жена, но по онова време, уви, тя е влюбена в друг).

Първият съпруг на Ахматова е поетът Николай Гумильов, и двамата са изключителни поети на Сребърния век и са в един и същ поетичен кръг. Имат син Лев Гумильов, който по-късно става известен етнограф.

Те прекарват медения си месец в Европа, където Ахматова става твърде близка приятелка с художника Амадео Модилиани. По-късно тя твърди, че винаги са били само приятели, но познанството им трае много години и тя му позира гола.

Отношенията с Гумильов бързо стават почти свободни. Анна се влюбва, той също има афери. Мнозина разказват за връзката на Ахматова с художника Борис Анреп. Няма доказателства за това, освен многобройните любовни стихове, които Анна му посвещава. Той от своя страна запечатва нейния образ на знаменитата мозайка на входа на Националната галерия в Лондон.

След осем години брак през 1918 г. Ахматова и Гумильов се развеждат, въпреки че не са живели дълго време заедно, но всъщност разводите и последващият брак стават възможни едва след Революцията. През същата година Анна се жени за друг поет, Владимир Шилейко. Но през пролетта на 1921 г. се разделят и през лятото на 1921 г. Николай Гумильов е разстрелян по подозрение в антиболшевишка дейност.

През 1922 г. Анна става съпруга на критика Николай Пунин, въпреки че официално се развежда с Шилейко едва през 1926 година. Ахматова се разделя с Пунин, но това е нейният най-дълъг и най-силен съюз.

През 1939 г. патологоанатомът Владимир Гаршин я ухажва, но връзката им е възпрепятствана от войната, блокадата на Ленинград и по-късно евакуацията. След като Анна се връща от евакуацията, тя прекъсва всички отношения с Гаршин.

Марина Цветаева

Марина се среща със съпруга си Сергей Ефрон в къщата на поета Максимилиан Волошин в Крим. Това е своеобразен център на тежестта за различни креативни хора, а по време на Гражданската война е и място за укритие. Марина и Сергей се женят през 1912 година. Те имат дъщеря, Ариадна.

През 1914 г. Цветаева напуска съпруга си и е "приятелка" в продължение на две години с преводачката София Парнок. Тяхната романтична връзка е като мания, Цветаева в крайна сметка се връща при съпруга си и говори за еднополовата любов, "която изключва обратното" от скука.

Известен е краткият романс на Цветаева с друг гений на Сребърната епоха - поетът Осип Манделщам. В живота на двамата тази връзка не оставя силен отпечатък, но пристигането на Манделщам в Москва се отразява на Марина и тя пише доста стихове.

Съпругът на Цветаева Ефрон участва активно в Гражданската война (от страната на белите), а през 1920 г. втората им дъщеря, Ирина, почива на 3 години в приют. Марина я оставя там, мислейки, че ще се грижат за нея, но момичето гладува.

Цветаева се премества в Прага и има връзка с близкия приятел на Ефрон Константин Родевич. Скоро обаче той се жени за друга и прексъват отношенията си.

През 1926 г. започва най-необичайният епистоларен роман на руската литература. Тройната кореспонденция на Борис Пастернак, Марина Цветаева и австрийският поет Райнер Мария Рилке. Рилке умира през същата година и Цветаева продължава да отговаря на Пастернак. Тя се среща на живо с автора на "Доктор Живаго" само веднъж, но той изобщо не е впечатлен от нея.