Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс не са сами на Луната. Никога не си чувал за това? Да, историята на първите хора на спътника на Земята напълно засенчва този епичен провал на Съветския съюз. Дори и тогава само отговорните са наясно с истинските цели на съветската мисия "Луна 15". Всъщност това е последният опит на СССР да "скочи" на заминаващия влак за "лунната надпревара".
Какво представлява "Луна 15"?
Александър Моклецов / Sputnik
СССР има амбициозни планове за кацане и проучване на Луната. Космическата програма "Луна", включваща пускането на междупланетен космически апарат към спътника, се появява през 1958 г. - още преди програмата на НАСА "Аполо". Изстрелването през 1961 г. на първия човек в космоса само засилва увереността на Съветския съюз: той трябва да бъде първи и във всичко останало. И за известно време изглежда, че наистина е така.
От четвъртия опит СССР изстрелва станция "Луна 1" - тя става първият космически кораб, който напуска орбитата на Земята (но прелита покрай Луната). "Луна 3" през 1959 г. прави първата снимка на тъмната страна на спътника. Сред другите победи на мисията е и първият изкуствен обект, достигнал Луната; както и първата сонда, която прави меко кацане на повърхността.
"Луна-15" е петнадесетата официално обявена мисия, въпреки че по отношение на действителните изстрелвания е 31-ва. Много устройства дори не достигат земната орбита, а някои стигат до нея, но "отказват" да я напуснат. Като цяло съветското правителство не обича да обявява своите неуспехи и разбира, че все още съществуват много недостатъци. Американската "Аполо 11" обаче съобщава, че хора ще бъдат изпратени на Луната на 16 юли 1969 г., а Съветският съюз решава да действа активно.
Не, те не могат да изпратят хора там, но могат да подсладят горчивината от загубата. Апаратът "Луна 15" трябва е първият, който събира лунна почва и я донася на Земята. Целта е засекретена и стартът на "Луна 15" е специално насрочен три дни по-рано от този на американците.
Сега или никога
Александър Моклецов / Sputnik
Честно казано съветската мисия изглежда на НАСА като много странно начинание: това означава, че до Луната ще има два обекта едновременно, които ще предават радиосигнали на Земята. В същото време нищо не се знае за полетния план на "Луна 15". Американската космическа агенция се страхува от нежелана намеса и дори изпраща командира на "Аполо 8" Франк Борман в Съветския съюз, който е приятел със СССР и става първият космонавт, посетил страната. Неговата информация потвърждава - няма да има проблеми.
Първоначално всичко върви по план: петтонната съветска станция (по това време те са много обемисти) лети до Луната на 17 юли, три дни по-рано от конкурентите си, и отива в близост до лунната орбита. Тук започват изненадите. По някаква причина космическият апарат остава в орбитата на Луната до пристигането на "Аполо 11". Има няколко версии: от проблеми на борда до гравитационното поле на Луната и нейната повърхност, които все още са слабо проучени, а СССР през цялото това време прави спешни изчисления за най-доброто кацане.
Но дори и след като астронавтите се приземяват, съветите продължават да губят време в изчисления. Докато американците вече вървят по Луната и събират лунна почва, "Луна 15" прелита около сателита 52 пъти. Два часа преди излитането на "Аполо 11" от Луната съветското ръководство решава: сега или никога. И дава заповед за приземяване
Истинска драма
NASA
Цялата тази драма е наблюдавана от британски учени от обсерваторията Jodrell Bank. Те слушат разговорите на двете мисии едновременно - американската и съветската - с помощта на радиотелескоп. През 2009 г. този аудиозапис е публикуван за 40-тата годишнина от кацането на Луната.
Изведнъж разбират, че "Луна 15" не е имала за цел просто да снима спътниковата повърхност, а да кацне. Учените възкликват: "Това е кацане!" И продължават да слушат. Последните им думи за аудиозаписа са: "Това е било драма от най-висша класа".
Апаратът се сгромолясва на повърхността на Луната (останките му са все още някъде там). По-късно космическият историк Асиф Сидики пише в книгата си "Предизвикателство към "Аполо:
"В цялата мисия имаше една малка ирония. Дори да не е имало критично закъснение от осемнайсет часа при кацането и дори ако "Луна 15" се е приземила, събрала проба от почвата и безопасно се е върнала на Земята, малката ѝ капсула за връщане щяла да докосне съветската територия два часа и четири минути след пристигането на "Аполо 11". Състезанието всъщност е приключило, преди да е започнало".