Най-глупавите въпроси в Google: "Кога СССР става Русия?"

Русия, по-рано известна като Руска съветска федеративна социалистическа република (РСФСР), е една от 15-те републики, съществували в рамките на СССР от 1922 до 1991 година. Всъщност тя е най-голямата от 15-те и "сърцето" на социалистическата държава. РСФСР винаги е била от ключово значение за съществуването на СССР: именно в Москва се вземат всички решения, а руснаците са мнозинство в населението на Съюза.

Мисълта, че РСФСР може да напусне СССР, е равносилна на това да си представим, че Вашингтон, Ню Йорк и Калифорния биха могли да се отделят от САЩ, т.е. нещо невъзможно. Но именно това се случва. Кога се случва, и най-вече – защо?

Загазила държава

Съветската икономика е в криза от края на 1980-те: претоварена от военните разходи, държавата трудно осигурява на гражданите си основни стоки като дрехи и храна. Спадът на цените на петрола от $24 до $12 за барел през 1986 г. драстично влошава ситуацията.

На този фон политиката на "гласност" ("прозрачност, свободна критика на партията и правителството) и перестройката ("престрояване; преструктуриране на икономическата система), които предприема Михаил Горбачов, не са особено успешни. "Правителството не можеше да контролира собствените си реформи, нито да прогнозира последиците от тях", пише в TheQuestion (руската Quora) публицистът Алексей Дурново в отговор на въпрос за причините, поради които СССР се разпада.

Разгневени от тежката икономическа обстановка, хората имат възможност открито да критикуват властта, което очаквано води до сериозни кризи, включително етнически.

Всичко се разпада

Сред другите причини, според Дурново, е стремежът към власт на регионалните елити. "В Съветската република е престижно и доходоносно да си"главният комунист". Но да си президент на една независима държава е още по-добре. Така че, когато усещат, че Съюзът отслабва, регионалните елити започват да си делят "парчетата", пише той. Ако към това добавим и "спящите"етнически конфликти, изведнъж в различните съветски региони настъпва неконтролируем хаос.

В края на 1980-те избухват няколко конфликта: арменско-азербайджанският конфликт заради Нагорни Карабах, сблъсъците между грузинците и абхазците/грузинците и осетинците, противоречията между различните етнически и религиозни групи в Таджикистан и т.н. Опитите на властта да успокои напрежението се оказват тотално неефективни. По-късно, в много от случаите, тези конфликти прерастват в пълномащабни войни, които убиват хиляди хора.

Тази държава е твърде малка за двама ни

След като в края на 1980-те и началото на 1990-те съветските републики една по една обявяват своята независимост, Горбачов, който е президент на СССР (де факто той оглавява федералната власт) трудно удържа единството на страната. Много от ръководителите на републиките в Съюза не искат да му се подчиняват – особено лидерът, който е начело на РСФСР (субект в рамките на СССР, също като Украйна или Грузия по онова време). Това изправя Горбачов пред огромна конкуренция, дори в Москва. И съперникът му там е популярен лидер на име Борис Елцин.

Елцин е избран за председател на Президиума на Върховния съвет на РСФСР през май 1990 г. (въпреки че Горбачов е против кандидатурата му) и превръща този в общи линии бюрократичен пост в много важна длъжност: на 12 юни 1990 г. Конгресът на народните депутати на РСФСР приема декларация за суверенитет. Но страната все още не се кани да напусне СССР, но се създава странна ситуация: в Москва има двама лидери – един на СССР (Горбачов) и един на РСФСР (Елцин).

Край на играта

След това Елцин отива още по-далеч: през юли 1990 г. той напуска Комунистическата партия, с което открито демонстрира неподчинението си на Горбачов. РСФСР провежда първите си парламентарни избори на 12 юни 1992 г. и Елцин печели. Въпреки опозицията си срещу Горбачов, той играе главна роля в осуетяването на опита за държавен преврат, който правят твърдите комунисти, насочен както срещу него, така и срещу лидера на СССР няколко месеца по-късно. Така Елцин се показва като силен лидер, който води съпротивата на народа, докато по време на опита за преврат Горбачов е на почивка в Крим.

Към края на 1991 г. Горбачов, който формално все още е президент на целия СССР, има почти нулево влияние върху политиката в страната. На 8 декември 1991 г. Елцин се среща с президентите на Украйна и Беларус (които вече също са обявили независимост), за да подпише Беловежкото споразумение, с което се признава разпадането на СССР.

Горбачов няма друг вариант, освен да приеме това, което вече се е случило. На 25 декември 1991 г. той официално напуска президентския пост на СССР. Комунистическата държава вече не съществува – от този момент нататък всяка от 15-те републики вече е самостоятелна, включително Руската федерация.

Жив ли е СССР: разберете защо над 1/2 от руснаците имат носталгия по Съветския съюз!