"Разпориха котарака, сложиха в него батерии и го окабелиха. Опашката се използваше за антена", разказва в интервю за The Telegraph бившият специален сътрудник на ЦРУ Виктор Маркети. "Проведоха много тестове. Разбраха, че може да спре да работи, когато огладнее, затова сложиха още една жица, за да се справят с това". Котешката шпионска операция на име Acoustic Kitty бе разсекретена от ЦРУ през 2001 година. Нейният продукт Маркети определя като "ужасяващо създание" и "чудовищност".
Що е то Acoustic Kitty?
Legion Media
Работата по проекта започва в началото на 1960-те. Изданието TIME разкрива една от версиите за причината, която кара спецслужбите да измислят подобна операция: чиновниците и агентите от СССР провеждат тайните си срещи на места, където се разхождат котки. Обикновено това са паркове и градинки. Има опасност да забележат друг агент, но едва ли биха заподозрели котка. Така се ражда идеята в котка да бъдат вградени подслушвателни устройства и животното да се тренира да "се разхожда" на местата, определени от ЦРУ. Подготовката за проекта отнема пет години и разходи за над $10 милиона.
Когато идва времето за истинската мисия и котката-шпионин е пусната през пътя към един парк във Вашингтон, тя е прегазена от преминаващо такси. Животното дори не успява да стигне до "местоназначението". Това е очевиден провал и Acoustic Kitty е закрит. След като е публикувана, историята поражда единствено насмешка и обвинения в жестокост. Някои смятат, че САЩ са се вдъхновили от руския опит. През 1943 г. вестник Times публикува статия за котка на име Муркин. По време на боевете в Сталинград животното пренасяло кореспонденция до военния щаб, бягайки под обстрела. Историята е коренно различна от това, в което в крайна сметка се превръща Acoustic Kitty, но в СССР има и други експерименти (за съжаление, не по-малко кръвожадни).
Кучета-самоубийци
СССР започва да тренира кучета за борба с танкове още през 1930-те години. Реално обаче те "влизат в употреба" по време на Втората световна война. Между другото, първата им важна мисия завършва с провал. Въпреки това проектът не е прекратен незабавно. През 1942 г. в съветската армия служат 2000 кучета, обучени да бягат под немските танкове.
Към гърба на кучетата се привързвали бомби и те ги носели под танковете, мислейки си, че там ще намерят храна. Преди "мисията" държали кучетата гладни в продължение на няколко дни. Освен това ги учели да не се страхуват да се пъхат под танка. Кучето се впускало под машината, активирал се детонатор и то се взривявало. Така армията успява да унищожи 304 танка. Но през 1943 г. проектът е закрит: много кучета се плашели и побягвали обратно – под "своите" танкове.
Бойни делфини
Getty Images
С морските бозайници нещата се получават много по-добре. Техният интелект и податливост на дресировка ги прави идеални шпиони и охранители. Делфините, например, се обучават да прикрепят мини към дъното на подводници, да търсят дънни мини, загубени подводници (и това се случва), да охраняват обекти и дори да снимат – животните могат правилно да насочват обектива към целта, да замръзват на едно място и едва тогава да освобождават спусъка на специален фотоапарат (който могат да натискат с нос).
Първият военен делфинариум с афали (вид делфини) е открит през 1967 г. в Казашкия залив на Севастопол, а през 1970-те в него вече работят няколко десетки научни института. Афалите се гледат в аквариуми край брега, откъдето могат да чуят всеки подводен обект в радиус от половин километър.
"Бил съм на военни учения, на които делфините търсеха диверсанти в Севастополския залив", спомня си ръководителят на групите за морски бозайници към НИИ по проблемите на екологията и еволюцията към Руската академия на науките Лев Мухаметов. "След като усетеха плувците, те натискаха специален педал. Във въздуха се изстрелваше ракета и се разнасяше сигнал за тревога. След това животното заставаше така, че с носа си показваше ориентировъчното местоположение на "госта". После натискаше друг педал и вратите на аквариума се отваряха. Делфинът тръгваше към нарушителя и го обезвреждаше".
Под "обезвреждане" се разбира, че делфинът сваля маската на човека и го изкарва на повърхността. Дълго време анализаторите обмислят идеята да превърнат делфините в убийци, но практиката показава, че след нападение с нож или парализираща игла делфините преживяват силен стрес и започват да саботират по-нататъшните операции. С морските лъвове и тюлените нещата стоят другояче. Те без никакви угризения убождат "жертвите" си.
Тюлени-убийци
Юрий Смитюк / TASS
Идеята да се използват тюлени се заражда още в царска Русия, през 1915 година. За три месеца тогава успяват да ги научат да работят срещу подводници, да намират и да изкарват на повърхността торпеда. В една нощ обаче всички животни са убити. "Постигнах поразителни резултати, но нечия злонамерена ръка ги отрови всичките, което бе потвърдено и от медицинските аутопсии", пише до Военноморския генерален щаб дресьорът Владимир Дуров.
Към тюлените се връщат по-късно. В началото на 1980-те те са обучени да нападат саботьори със зъби: прегризвайки въздуховодните тръби на акваланга или нахапвайки плувците като кучета, споделя треньорът Виктор Ганичкин.
В момента това направление на изследванията е на практика замразено. С бойни делфини, китове, тюлени и нерпи се работи, но не за бойни, а за мирни цели. Естествено, има съмнения около това. През април тази година избухна поредният скандал – норвежците хванаха кит с механизъм за прикрепяне на камера, на който имаше надпис: "Equipment of St. Petersburg"("Оборудване на Санкт Петербург).
Разберете и как Русия подготвя специални части от делфини, тюлени и морски зайци!