Два удара със сабя по главата: как Николай II оцелява, след като е нападнат от японски фанатик

От последния руски цар и семейството му не са останали почти никакви физически следи. След бруталното им убийство телата им са изгорени. През 1991 г. край Екатеринбург са открити останки, за които се предполага, че може би принадлежат на царя и семейството му. Останките са препогребани в Санкт Петербург през 1998 г., но все още не са преминали щателни генетични изследвания. Къде обаче могат да се намерят ДНК проби от последните Романови? Всъщност, има един предмет, по който има царска кръв: в Ермитажа в Санкт Петербург е запазена риза с кръвта на Николай. Това е дрехата, с която той е облечен, когато един японски полицай за малко не убива бъдещия цар.

Източното пътешествие

Велик княз Николай (бъдещият Николай II) в Нагасаки, 1891 г.

Архив на Градската библиотека в Нагасаки

За руските благородници е традиция да пътуват в чужбина, докато са още млади. През 1890-1891 г. великият княз Николай Александрович, бъдещият Николай II, тръгва на Изток. Идеята наследникът да не посети Европа (както обикновено), а да замине за източните страни, завършвайки пътешествието си в Япония, е на баща му. Освен от свитата си, Николай е придружаван и от далечния си роднина принц Георгиос от Гърция, който е с датски произход.

Николай посещава Египет, Индия, Сингапур, Китай, а след това и Япония, където визитата му се очаква с нетърпение: това е първото посещение на наследник на чуждестранен трон в тази азиатска страна. Влиятелният местен вестник "Йомиури Шимбун" пише, че посещението на Николай е събитие от "изключително важност" за Япония, където отношението към Русия е помрачено:  през ноември 1890 г., половин година преди да дойде Николай, руското посолство е нападнато.

Принц Арисугава Такехито

Снимка архив

При пристигането на Николай той е посрещнат на възможно най-високо равнище: през цялото време го придружава принц Арисугава Такехито – член на японското императорско семейство. Всичко това обаче не спасява Николай от един ужасен инцидент.

Инцидентът в Оцу

Улицата в Оцу, където е нападнат Николай Александрович.

В.Д. Менделеев

На сутринта в понеделник (28 април) 1891 г. княз Николай, принц Георгиос и принц Арисугава Такехито отиват да разгледат стария град в Оцу. Улиците там са много тесни, така че вместо с карета, гостите се придвижват с рикши. Докато процесията от около 50 рикши, натоварени с Николай, приятелите, свитата му и японските официални лица, минава през Оцу на път за Киото, един от японските полицаи – Цуда Сандзо, който охранява процесията, изведнъж напада Николай със сабята си. Николай получава два удара по главата, преди да изскочи от рикшата и да избяга. Принц Георгиос удря Цуда с бамбуковия си бастун (според друга версия така той предотвратява още един удар), но не успява да го спре; най-накрая двете рикши спират Цуда.

Последиците

Незабавно след инцидента раните на Николай са превързани на място. Великият княз е с 9-сантиметрова рана на тила, която достига костта. Има и подобна 10-сантиметрова рана на челото. Пострадали са и дланта и ухото му. При превързването на раните е премахнат 2,5-сантиметров фрагмент от челната кост. "Просто се надявам, че японците няма да си помислят, че това ще промени чувствата ми към тях и ще съм по-малко благодарен за тяхното гостоприемство", казва Николай на принц Арисугава Такехито. Николай бързо е откаран на пристанището в Кобе, където руските лекари от кораба "Памят Азова" зашиват раната му.

Тя обаче е причина за пронизващи главоболия, които измъчват Николай до края на живота му.

Япония след инцидента

Подаръци за Николай Александрович, натоврени на крайцера "Памят Азова"

В.Д. Менделеев

Японското общество е изумено и отвратено от стореното от Цуда. От страх, че инцидентът може да влоши отношенията между двете страни, император Мейджи незабавно заминава за Киото, за да се срещне с Николай. В знак на уважение към ранения руски наследник на следващия ден след инцидента театрите, борсите и обществените институции са затворени.

Император Мейджи изразява надежда, че Николай няма да се обиди и ще продължи пътуването си из Япония. Междувременно в Санкт Петербург Александър III решава незабавно да прекрати визитата. След като Николай се качва на "Памят Азова", където го лекуват, той вече не напуска кораба. На 6 май Николай празнува 23-ия си рожден ден на борда, а на следващия ден заминава за Русия. Но преди да си тръгне, той кани двамата водачи на рикшите, спрели Цуда, и ги възнаграждава богато.

Рикшите, спасили Николай при инцидента в Оцу

Снимка архив

Японското общество тъгува след стореното от Цуда. На руския кораб, където е отседнал Николай, пристигат над 24 000 телеграми със съболезнования. Инцидентът дори предизвиква самоубийството на младата шивачка Юко Хатакеяма, която прерязва гърлото си с бръснач пред Префектурата в Киото в знак на публично покаяние и скоро умира в болница. Заради инцидента оставките си подават японският министър на външните работи Сайго Цугумичи и външният министър Аоки Шудзо.

Кой е Цуда и какви са целите му?

Сандзо Цуда

Снимка архив

И до днес не е съвсем ясно защо Цуда Сандзо извършва това нападение. Смята се, че се е мислил за самурай и е бил заклет патриот, незабравил омразата към чужденците отпреди епохата на Мейджи. Цуда е отвратен от почестите и уважението на японците към чуждестранните гости и може би е ядосан на Николай, който не си събува обувките по време на посещение в един от местните будистки храмове. Освен това подозира Николай и Георгиос, че са чужди агенти, които готвят нападение срещу Япония. Всичко това взето заедно помрачава съзнанието на Цуда и го подтиква да нападне Николай.

Японският съд осъжда Цуда на доживотен затвор при строг режим; руското правителство е напълно задоволено от това решение. Но през септември същата година Цуда умира в затвора. Говори се, че нарочно е гладувал до смърт.

Макар че по-късно Николай пише в дневника си, че не е ядосан на японците след "това отвратително нещо, сторено от един фанатик", министрите му отбелязват, че е доста предпазлив към този азиатски народ. Инцидентът в Оцу често се споменава във връзка с Руско-японската война (1904-1905) – някои историци смятат, че заради него на Николай му е по-лесно да даде одобрението си за тази война, като се има предвид отношението му към японците след този неприятен случай.

Разберете и как последният китайски император пада в ръцете на Червената армия!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.